Както винаги, много за учене

Българското издание на „Да кажеш почти същото“ от Умберто Еко в превод на Дария Карапеткова („Колибри“) неминуемо се очертава като едно от литературните събития на 2021 г., защото е сред фундаменталните, незаобиколими книги в сферата на превода и липсата ѝ беше сериозна празнина в нашата хуманитаристика. „Опитите“ на Еко отдавна са преведени на много езици, а честотата на цитирането им е сравнима само с тази на вижданията на Джордж Стайнър, Антоан Берман и Валтер Бенямин. [...]

Иван Теофилов на 90

Далчев, за когото писа неведнъж с преклонение и удивително разбиране, го освободи „от установените категории в поезията“. Благодарение на него той разбра, че „изкуството е друга екзистенция, в която всичко съществува в много по-сложен ред и придобива друг облик“. У Иван Теофилов не са едно и две признанията му относно същността на поезията и какво тя бе за него като спасение, като усилието да сътвори „един нов, неуязвим свят на мястото на несигурното ни битие“. [...]

Два романа от Оруел

Сред невдъхновеното масово преиздаване на „1984“ поради изтичането на авторските права в издателство „Кръг“ са взели по-интересно решение. В началото на годината под логото им на български излязоха два ранни романа на Оруел, единият – „Не оставяй аспидистрата да увехне“, е слабо познат у нас, а другият – „Глътка въздух“, присъства на пазара под по-различното заглавие „Още въздух“. Романите са отлично запознанство с Оруел преди началото на прецизната дисекция на политическия климат във „Фермата на животните“. [...]

Как се национализира манастир?

На 26 декември 1957 г. Политбюро на Българската комунистическа партия приема решение за „засилване и подобряване на атеистичната пропаганда в страната“. На разгръщането на тази кампания е посветена първата част от документалния сборник „Атеистичната политика в комунистическа България“, съставен от Живко Лефтеров и издаден от НБУ. Сборникът е част от по-голям проект, който ще включва още две части. Първата се отнася за периода от 1957 до 1971 г., вторият – до 1978 г., а третият – до края на комунизма. [...]