Художник на живота. Разговор със Станислава Николова

Пенчо Георгиев е сред знаковите имена в българското изкуство от периода на 20-те и 30-те години на ХХ в. Сред по-младото поколение, а и не само, той се оказва неизвестен. Свързват го предимно с илюстрацията и евентуално със сценографията. Може би защото преди време СБХ е присъждал награда за сценография, учредена на негово име. Интересът ми към творчеството на Пенчо Георгиев се породи още преди две години, когато с колегата Любен Домозетски подготвяхме изложбата „Между традицията и модернизма. [...]

Никола Танев. На път

Няма друг български художник, пътувал колкото Никола Танев, още повече – превърнал пътуването в начин на живот. Жизнен, лъчезарен, пълен с любопитство, воля и енергия – толкова различен от често дезориентираните, объркани, повече мрачни, меланхолични, сантиментални съвременници от неговото поколение. „Спомените“ му, написани увлекателно, живо, с лекота, всъщност така, както той рисува, губят жанра си и се превръщат по-скоро в пътепис. [...]

Лица и памет. Разговор с Фелия Барух

Обикновено снимам хора. Не ме влекат местата и е много странно, че това място ме привлече да го снимам. Има много интересна енергия в „Аушвиц“, наистина силна енергия, която не знам дали съм успяла да пресъздам във фотографиите. От една страна, това е машина – музей, от друга страна – трябва да го има това място, то трябва да бъде посещавано, защото не бива да забравяме какво се е случило. Още повече че има и хора, които отричат Холокоста. Но когато отидеш на това място, то те удря брутално. [...]