Милен Русков: Писателят е осъзнат проводник на гласове

Вдъхновението е загадъчна сила, като писмо с неясен подател. Но аз съм достатъчно наблюдателен човек, за да разбера какво ми казва то и какво може да се крие зад него, за да структурирам книгата си така, че вдъхновението да проговори най-добре. Писането на голям роман е в огромна степен планомерно усилие и авторът създава неговия свят. Поради това в романа му едва ли ще има нещо важно, което далеч да го надвишава и той да не може да го обясни. [...]

Писането. С Ришард Капушчински разговаря Марек Милер

Тук никой няма светоглед, защото светогледът е свето-глед, а това означава глобален поглед върху света. Това, което аз правя, към което се стремя, което ме очарова, е опит да си изградя (служейки си с полския език) именно поглед върху света. Защото у нас под поглед върху света се разбира поглед върху Варшава или Шемятиче, или поглед върху енорията. Обаче голяма слабост на полското мислене е именно невъзможността да изгради и притежава светоглед. [...]

Феноменът естрада

60-те години на ХХ век са времето, когато в България се роди един значителен културен феномен: новата популярна музика, която в този текст наричаме – според тогавашната практика – естрадна. Това не е случайно. Преди всичко „поколението на шейсетте вижда света като нов – и млад... Културната екосистема се върти много по-бързо, отколкото през миналото... Популярната музика, киното и телевизията са пълни с млади хора и все повече се обръщат към тях като към своя публика и пазар... [...]

Гласът на музите

„Ауратично и театрично“ е взискателна книга. Изключителната и рядка за нашата университетска философия е грижата, с която Андрей Лешков търси езиковия израз, понятията, които изковава, мисловните експерименти, които разиграва, енигматичните на пръв поглед формули, към които прибягва, изненадващите обрати на мисълта, в които се впуска, изискват от четящия внимателно вникване в текста и интензивно размишление. [...]

За раните и за техните лечители

Новият роман на Здравка Евтимова – „Зелените очи на вятъра“, прилича на река, която тръгва от Старо село и след това се разлива нашироко. С разказването си тя променя познатите места, пълни ги с истории, населява ги с герои. Всеки може да намери Старо село на картата и да стигне дотам, но само в книгите на Здравка Евтимова, само през нейните очи може да види Старо село по този необикновен начин – диво място, пълно с чудаци – и с кротки мъже, добродушни жени, сурови хора. [...]

Писането като заклинание. Разговор с Мириам Ван хее

Не обичам херметичната, енигматична поезия. Разбира се, стихотворението е по-силно, когато оставиш интерпретацията на читателя. Обичам думи, изречения, които имат двойствен смисъл. Това често се среща в края на моите стихотворения. На пръв поглед може и да не се забелязва, но се надявам, че при втори прочит читателят ще го усети. [...]