Арент срещу Арент. Разговор със Стилиян Йотов

Арент срещу Арент. Разговор със Стилиян Йотов

Ако трябва да откроя основните идеи на Хана Арент, бих започнал с наталитета. За Арент това е фундаменталният факт на човешкото съществуване – способността да започваме нещо ново, което не е предварително детерминирано. Наталитетът е способността да бъдем автори, а не „проекти“ на някого. Тук е и ключовата дистанция между Арент и Хайдегер: докато Хайдегер мисли човека през смъртта, то Арент мисли човека през раждането, през откритостта към другия и към бъдещето. Втората основна идея е плурализмът. Човешката множественост не е просто факт, а условие за политиката и за света като общо пространство. Третата идея е публичността. За Арент свободата се проявява само в публичното пространство – в това да действаме, да говорим, да се самопредставяме. Но публичността е рискова: тя може да се изроди в ексхибиционизъм. Ала без публичност няма възможност за обща реалност. Четвъртата идея е политическото като форма на свобода и разбирането за комуникативна власт. Тя се различава рязко от административната власт, която е безлична и отчуждаваща. Това е властта, която възниква между хората, а не над тях. [...]

Русия е превзета от врагове, обявили ме за враг

Руското население поддържа тази презряна война в Украйна не защото е чело Чехов или е слушало Рахманинов, а защото истинската култура, бидейки средство за пробуждане на смисъл, на самоуважение и на развитието на критичен усет, е напълно потисната от режима, населението е захранвано с патриотична пропаганда. Нито един преподавател в тази безмерна страна не ще посмее да цитира думите на Толстой, че „патриотизмът е робство“, в час по литература и пред портрета на писателя. [...]

Агнешка Холанд – За фактите и фантазията

„Тогава киното беше най-иновативното изкуство. Струваше ми се, че винаги ще е така и че просто ще се кача на влака, който кара киното към прекрасно бъдеще. А 60 години по-късно виждам, че съвсем не е така. Преминаваме през дълбока криза в изкуството въобще. Подчиняваме се на това, което се изисква от нас заради пари, зрители, обстоятелства, но кризата не е предизвикана само от външни фактори. Имам чувството, че кинодейците в Европа са се превърнали в лениви котки, които удобно се греят пред камината...“ [...]

Дефектите на паметта. Разговор със Слава Янакиева

Винаги съм се удивявала на опитите да се говори за паметта обективно. Паметта винаги е рефлективна, тя винаги отразява собственото отношение към припомняното. Има нещо мъчително в цялото това постоянно изплъзване на спомена, в неговата неспирна метаморфоза. Може би затова възниква нуждата от един статичен „музей“, в който спомените да бъдат усмирени. И винаги присъства етосът – политически, културен. Неговият строг поглед пречи да се отпуснем върху хладките води на сантимента. [...]

Годината на Кристо и Жан-Клод

Десетилетия назад Кристо и Жан-Клод белязаха с проектите си големи световни градове, в които и днес е жив споменът за това. През февруари Ню Йорк отбеляза 20 години от „Портите в Сентрал Парк“ с мащабна изложба и AR (добавена реалност), възстановяваща шафранените врати по алеите. В Берлин триизмерен видеомапинг събуди спомена за „Опакования Райхстаг“, който преди 30 години стана „корона“ на обединението на Германия. Покрай Сена репродукциите на проектите им направиха още по-цветна парижката есен. [...]

Джазът на езика. Разговор с Цветозар Цаков

Кое е сън, кое е „яве“ – никога не можеш да бъдеш сигурен. Колко реалност има в сънищата и колко сънища има в явността? Езикът е инструментът, с който най-органично можем да съединим тези две състояния на живост. Къде сме по-живи? Дали в съня, или когато сме будни? Дали събуждането не е малка смърт, или пък обратното – заспиването? Никой не може да каже. Искам да се върна към „явищата“ – идеята ми беше хем да има поетичност и връзка със сънищата, хем в „явищата“ да се включва и тъмнината. [...]