Милано, специално за Портал Култура
Тази година се навършиха 135 години от рождението на голямата руска поетеса от Сребърния век Анна Ахматова (1889–1966). Важна част от нейния живот е свързана и с Италия. Преди да я посети, тя превежда на руски италиански поети, между които и Данте. През 20-те години на миналия век самата тя пък е сред първите руски поети, преведени на италиански. В известен смисъл благодарение на Италия творчеството на Ахматова става световно известно.
Ахматова осъществява мечтата си да посети родината на Данте през 1912 г., 21-годишна, млада и влюбена, заедно със съпруга си поета Николай Гумильов. В своята автобиография тя пише: „Разходих се из Северна Италия – Генуа, Пиза, Флоренция, Болоня, Падуа, Венеция. Италия е сън, който се помни цял живот“. След това пътуване създава немалко стихотворения, посветени на Италия.
За втори път Ахматова посещава тази страна след 52 години, през 1964 г. Тя е наречена неофициално от обичащите я италианци „великата княгиня на руската поезия“. В Катания (Сицилия) получава международната награда Етна-Таормина за 50 години творческа дейност. Посрещната е като кралица, съпроводена е от поета нобелист Салваторе Куазимодо. Това е едно от първите за съветския период излизания на руски поет на Запад, отвъд „желязната завеса“.
Италия не забравя своята любимка дори и след смъртта ѝ. Третата „среща“ с нея е през 2015 г., когато международната поетична награда Етна-Таормина се възражда и преименува в Анна Ахматова. В същата година в Таормина е открит бронзов бюст на поетесата, изваян от Андрей Кликов. Оттогава в Сицилия се провеждат „Ахматовските четения“.
И ето ни в началото на ноември, с първата българска среща на италианците с Анна Ахматова благодарение на пиесата „Анна. Допълнена реалност. Репетиция“. Независимият спектакъл беше показан в препълнена зала в центъра на Милано. В началото авторката му, Майя Праматарова – драматург и театровед, очерта неговите три части – отношенията на Ахматова с италианския художник Амедео Модиляни, със съпруга ѝ Николай Гумильов, с приятелката ѝ, актрисата Олга Судейкина.
Раждането на пиесата е интересно и впечатляващо. Актрисата Линда Русева, голяма почитателка на поезията и живота на Ахматова, ми разказа след спектакъла, че притежава бяла риза на поетесата, подарена ѝ от актрисата Домна Ганева, която пък тя е получила от снахата на Ахматова преди много години. Русева се среща с Майя, за да ѝ предложи идеята за пиесата. Праматарова, познавачка на руската култура и на Сребърния век, сякаш само това и чака. Белият цвят, така скъп за авторката на „Бяло върху бяло“ – пиесата ѝ за Емили Дикинсън, властва и на сцената на „Анна. Допълнена реалност. Репетиция“. Режисьорката Катя Петрова сполучливо го обиграва и обединява хармонично и премерено трите части. Сценографията е на Тита Димова-Вантек.
Мъжки режисьорски глас води една актриса (Линда Русева) по време на репетиция на пиеса за Ахматова. Тя от своя страна се превъплъщава в различни лица, за да постигне един образ, този на Анна. Подобно на спектакъла, който върви напред-назад във времето, така и аз се връщам към историята. Първата среща между начинаещата поетеса и неизвестния по онова време италиански художник Амедео Модиляни е през пролетта на 1910 г. в Париж, където тя е на сватбено пътешествие с Гумильов. Следва втора, през лятото на 1911 г., когато Ахматова бяга за няколко месеца сама в Париж, докато ревнуващият ѝ съпруг след скандал тръгва за Африка. Запазена е кореспонденция между рускинята и италианеца, поетесата става муза за художника. Ахматова пише: „Беше много беден, непонятно ми беше как живее. Като художник нямаше никакво признание“. Техните романтични срещи често са в Лувъра, където се възхищават на египетското изкуство. Поетесата позира на художника в неговото ателие, но са запазени малко портрети, показани на негова изложба през 90-те години на миналия век. Години по-късно тя разбира случайно за неговата смърт в Париж от един вестник.
Пиесата на Майя Праматарова дълбае в миналото и трагичната съдба на Ана Ахматова – смъртта на Гумильов, нейното преследване, невъзможността и забраната да публикува, но достига и до настоящето с тънък намек за днешните емигранти и преследвания в Русия на Путин. „Валс номер 2“ („Руският валс“) на Шостакович на финала допълни удоволствието. Спектакълът беше разбран от многоезичната публика в Милано, която говореше на български, руски, италиански, английски. За достигането на пиесата до сърцата на зрителите голяма заслуга имаше и точният превод на италиански, дело на театроведката Антоанета Владимирова, която се нагърби и с цялата организация на първия гастрол в чужбина на „Анна. Допълнена реалност. Репетиция“. Гостуването е подкрепено от програма „Култура“ на Столичната община и НФК, със съдействието на община Милано, под патронажа на консулството на България в Милано.
