Начало Книги Библиосвят „Букър“ като духовен трамплин за България
Библиосвят

„Букър“ като духовен трамплин за България

11857

Присъждането на международната награда „Букър“ на романа „Времеубежище“ е едно от най-значимите събития за България след промените през 1989 г. То разкрива необятни възможности за утвърждаване на българската литература и култура у нас и по света.

Докато 23 май отстъпваше място на 24 май и вече можехме да си честитим един от най-смислените празници, от Лондон дойде новината, че международната награда „Букър“ за книги, преведени на английски, е присъдена на романа „Времеубежище“ на Георги Господинов, който си я поделя с преводачката Анджела Родел.

Спечелвайки най-престижната международна англоезична литературна награда, двамата постигнаха исторически успех за България и превърнаха Деня на светите братя Кирил и Методий и на българската азбука в двоен празник за говорещите, пишещите и четящите на български. През април „Времеубежище“ стана първият роман, преведен от български, включен в краткия списък с номинациите за международен „Букър“, а днес Господинов вече е лауреат на наградата, с която от 2005 г. насам са удостоени писатели от ранга на нобелистката Олга Токарчук, Исмаил Кадаре и Давид Гросман.

Удостояването на български роман с наградата „Букър“ е едно от най-значимите събития за България след промените през 1989 г. От друга страна, този успех разкрива необятни възможности за популяризиране и утвърждаване на българската литература и култура в цял свят.

Епохално събитие

До 23 май 2023 г. най-обединяващото събитие за нас, българите, беше четвъртото място на националния ни отбор по футбол на Световното първенство в САЩ през 1994 г. Като представител на поколението, родено в началото на 90-те години, се гордея с успеха на Стоичков и компания, но не съм имал привилегията да му се насладя непосредствено.

Ако се отдръпна и разгледам голямата картина, за двайсет и деветте години, откакто съм се появил на тази земя, има две събития, белязали завинаги треакторията на развитие на страната ни – присъединяването ни към НАТО през 2004 г. и към Европейския съюз (ЕС) през 2007 г. До присъждането на международния „Букър“ на „Времеубежище“ нямаше културно или спортно събитие, което да ни е донесло радост и гордост, близки по мащаб до радостта и гордостта, свързани с четвъртото място на световното по футбол в САЩ.

Десетки родни спортисти завоюваха златни медали, включително и на Олимпийските игри, Мария Бакалова беше номинирана за „Оскар“ за поддържаща женска роля за участието си в „Борат 2“, Димитър Маринов участва в отличения с „Оскар“ филм „Зелената книга“, Самуел Финци е носител на наградата за най-добър актьор в Германия за 2015 г., Теодор Ушев наскоро спечели голямата награда на кинофестивала в Бевърли Хилс за филма „φ1.618“, Васко Василев свири на коронацията на крал Чарлз III на 6 май тази година, „Граница“ на Капка Касабова беше избрана за книга на годината в Шотландия през 2017 г., Теодора Димова получи френската награда „Фрагонар“ за романа „Поразените“ през 2022 г., Георги Господинов многократно е получавал признание зад граница.

Макар тези и много други успехи на талантливи българи да са достойни за най-голямо уважение, те по една или друга причина не предизвикаха всенародна еуфория като тази, която успехът на Господинов и Родел отприщи в първите часове след обявяването на носителя на международния „Букър“ за 2023 г. Единственото събитие с българска следа, което по мащаб се доближава до постижението на Господинов и Родел, е присъждането на „Оскар“ на документалния филм „Навални“, за чието създаване съществен принос има българският разследващ журналист Христо Грозев.

Когато научих за триумфа на Господинов и Родел в Лондон, аз изпитах онова вълшебно чувство, което човек изпитва, когато интуитивно си дава сметка, че е свидетел на нещо специално – толкова специално, че може да не се повтори в рамките на живота ни. Изведнъж целият четящ и пишещ свят заговори за България. По хубав повод, а не заради поредната новина с негативен оттенък.

Изцяло нови хоризонти

Георги Господинов и Анджела Родел дължат успеха си най-вече на таланта и усилията си. Но тяхната победа е победа за всички българи. Като странични наблюдатели ние с нищо не сме допринесли за постигнатото от тях, но постигнатото от тях разкрива изцяло нови възможности за популяризиране и развитие на българската литература и култура.

Първо, „Букър“ ще отвори още повече врати за Георги Господинов. Неговите книги, които са преведени на над 20 езика, вероятно ще бъдат претворени на още езици и ще предизвикат още по-голям интерес сред читателите. Всъщност това вече се случва: към момента на писане на този текст „Времеубежище“ е в топ 35 на най-продаваните заглавия в английския сайт на „Амазон“. Склонен съм да предположа, че Господинов ще получава все повече покани да изнася лекции и/или да води курсове във водещи университети и да говори на престижни международни форуми (не само литературни), а романът „Времеубежище“ вероятно ще бъде включен сред задължителните текстове за четене в бакалавърски и магистърски програми в Европа и САЩ, а защо не също на изток и на юг от България. Подозирам, че в главите на изявени български и чуждестранни режисьори вече се въртят идеи за създаване на постановка и/или филм по романа.

Второ, успехът на Господинов би трябвало да насърчи българските писатели и издатели да мечтаят и творят по-смело и уверено. Както самият Господинов написа за 24 май, няколко часа след получаването на наградата: „Иска ми се това да отвори врата към българската култура и да ни даде кураж“. След като един български писател е успял да се изкачи на един от най-високите литературни върхове в света, значи и други пишещи българи могат да го постигнат. Но дори и да не го изкачат, важното е да гледат към върха, да се стремят към него, да продължават да се катерят независимо от това колко стръмен е пътят, защото поставянето на високи цели е най-очевидната, но и най-пренебрегваната първа стъпка към тяхното осъществяване.

През последните години на бял свят се появиха немалко български романи с потенциал да получат най-високо международно признание –  „Поразените“ на Теодора Димова, „Кротките“ на Ангел Игов, „Аз още броя дните“ на Георги Бърдаров“ и др. В бъдеще тези книги и книгите на всеки друг български писател ще имат по-голям шанс да пробият извън България, защото литературните агенти, издателите, преводачите, читателите и медиите ще се интересуват повече от българска литература. Родните управляващи би трябвало да подпомогнат този процес, като заделят повече средства за насърчаване превода на български книги на различни езици и за привличане на чужденци, желаещи да изучават българска филология с идеята един ден да превеждат от български на своите родни езици и да изпълняват ролята на наши посланици чрез словото.

Трето, покрай засиления интерес към „Времеубежище“ и родната литература в по-широк план България ще стане по-привлекателна дестинация за големите световни писатели. Те ще са по-склонни да пътуват дотук, за да участват в книжни панаири и литературни четения и да се срещат с българските читатели. В тази връзка полезни ще бъдат и личните контакти на Георги Господинов и Анджела Родел, защото приятелските и колегиалните отношения имат силата да убеждават по-лесно. Именно благодарение на съдействието на Господинов нобелистката Олга Токарчук гостува у нас през юни 2022 г.

Четвърто, наградата „Букър“ за „Времеубежище“ ще изостри интереса към творчеството на българските писатели у нас и към четенето като цяло. Това не е никак маловажно с оглед на факта, че стотици хиляди българи не четат и по една книга на година. Колкото повече говорим за книги вкъщи, в училищата, в университетите, в медиите и на всякакви други обществени места, толкова по-добро бъдеще ни чака поотделно и като общество. Както казва Господинов: „Четящият човек извършва една невидима работа по вкуса. А човекът с вкус по-трудно става подлец, най-малкото защото е некрасиво. Четящият човек е красив“.

И за финал: успехът на Георги Господинов и Анджела Родел може да има и възпитателна стойност. Един от белезите на цивилизованите общества е способността да се радваш на постиженията на другите и да се мотивираш от тях да даваш най-доброто от себе си. По стечение на определени обстоятелства на нас, българите, това не ни е най-силната черта. Ние сме склонни да се поддаваме на чувства като завистта и омразата, които ни разяждат отвътре и разкъсват връзките помежду ни. Колко по-спокойно и щастливо бихме живели, ако загърбим тези отровни емоции!

Поздравления за Георги Господинов, Анджела Родел и екипа на изд. „Жанет 45“, което издава книгите на писателя, за спечелването на международния „Букър“! Благодарение на вас литературата и културата, тези незаменими фундаменти на духовността, излязоха на предно място в новинарския поток. Сега от всички нас зависи литературата и културата да заемат челно място и в дневния ред на обществото. И да останат там!

Даниел Пенев е журналист, преводач и редактор. Автор на книгите „Хората, които променят България“ (част I – 2019 г., част II – 2022 г.), „От нас зависи“ (2020) и „Да тичаш към себе си“ (в съавторство с Краси Георгиев, 2021). Като преводач от английски език работи по книги като „Дарът“ на Едит Егер, „Забави темпото!“ на Карл Оноре и „Обещанието на един молив“ на Адам Браун.

Свързани статии

Още от автора

No posts to display