Начало Галерия За кого е тревогата
Галерия

За кого е тревогата

2207
Жана Кадирова

Жанна Кадирова, проект „Тревога“, Чешки културен институт, 20–28.02.2024 г.

Напоследък натрапчиво си мисля за понятието военнопленник и за това колко много то се разшири през последните две години. Защото военнопленниците не са само преките участници във фронтовите действия. Военнопленниците на Путин са всички украинци (както впрочем и всички руснаци), в някакъв смисъл военнопленник е и целият останал свят, като градацията, за съжаление, не е условна. А особен вид военнопленници на Путин са хората на изкуството в Украйна. В списъка на жертвите трябва да влязат ненаписаните книги, некомпозираните песни, неизиграните спектакли. Журналистиката, която наподобява художественост. Художествеността, която е принудена да бъде документалистика. С подобни мисли влизам в Чешкия културен център, минути преди откриването на изложбата на украинския артист Жанна Кадирова. Срещата ми с нея е кратка, седнали сме точно пред една от картините от проекта ѝ „Тревога“. Искам да я питам дали се чувства по някакъв начин военнопленник, заложник на Путин, но умората в гласа ѝ ме спира: представям си как ѝ се налага две години да описва събитията в родината си пред хора, за които очевидното не е достатъчно.

Говорим си за принудата. Как е трябвало бързо да напусне дома и студиото си в Киев, за да тръгне в посока на неизвестността. Намира убежище в Закарпатска област. Село Березово се превръща в нейно импровизирано студио и Жанна започва отново да твори. Но не проектите, които е планувала. Оказва се, че войната като внезапен жанр налага освен пренастройване на живота и пренастройване на сетивата. Всичко, което авторката създава през последните две години, е на военна тематика. Войната сега е моята автобиография, казва Кадирова. Войната променя творческия процес – подменя  материалите, изразните средства, стилистиката, а заглавията стават кратки и точни, каквито са и предупрежденията за възможна въздушна атака.

Точно това е бродирано върху всяко платно от проекта „Тревога“ – въздушна тревога и внимание, въздушна тревога. Самите картини представляват бродерии на идиличността – сцени с райски пейзажи. Но пейзажите внезапно са белязани със знака на приближаващата опасност. Говорим си как сигурно ще се намерят основания за упрек в посегателство, защото е добавила надписите за тревога върху вече готови бродирани платна (аналогия и с акциите на екоактивистите, които заливат със супа световните шедьоври на изобразителното изкуство). Ще цитирам нейния отговор: Аз не заличавам, аз творя, ако моите надписи са посегателство, как да наричаме в Украйна унищожаването на библиотеки, църкви, училища, болници, домове?

Основният ключ, в който трябва да мислим този проект, е бутафорията, изразена чрез бутафоричността в природата: всяка хармония е привидна и заглавията на злото идват внезапно. Но платната на Кадирова крещят и за бутафоричността като модел на поведение, като начин на изразяване, като отношение към света.    

Наглед естетска, минималистична и екстравагантна, изложбата „Тревога“ на Жанна Кадирова идва не толкова за да привлече вниманието към Украйна и украинците, но като че ли най-вече да „боде“ концептуално мисълта. Дори чисто технически за тези картини са използвани игли и конци. „Тревога“ смущава и дори разстройва, разчита на чувствителност и вглеждане с хуманна сетивност. Но най-вече иска да знае: ще ни бодне ли чуждата тревога и за кого е тревогата, ако перифразирам онзи стих на Джон Дън, в който той пита за кого бие камбаната.

Проектът „Тревога“ е за симптоматиката на човешкото по време на война. За това как запомняме войната, как запомняме себе си в нея. За естетическата съпротива и моралната нетърпимост. Вероятно и за още нещо, което мога да обобщя с това, че етимологията на думата тревога е славянска и идва да ни каже, че злото ще бъде изговорено/сторено три пъти. 

Жанна Кадирова е родена през 1981 г. в Бровари, Киевска област. Член е на група REP (Revolution Experimental Space). Завършва Държавното художествено учебно заведение „Тарас Шевченко“ през 1999 г. Носител е на много награди, сред които „Казимир Малевич“ и „Киевски скулптурен план“. Участвала е в множество международни изложби, включително в 58-ото, 56-ото (международни проекти) и 55-ото (украински Pavillion) Венецианско биенале, Биеналето в Киев 2017 г. и CrackUpCrackDown, 33-тото биенале на графичните изкуства в Любляна, Словения. Нейни творби са показвани на национално и международно ниво, включително изложби ­в Център Помпиду, Palais Tokyo, La Kunsthalle Mulhouse (Франция), Konstruuj Innsbruck (Австрия), Ludwig Museum (Будапеща), Музей на модерното изкуство, Замъкът Уяздовски (Варшава), Spinnerei (Лайпциг), Бадишер Kunstverein, Карлсруе, DAAD, Zimmerstrabe (Берлин), Национален съюз на кубинските архитекти и строителни инженери (Хавана), Сара Хилден музей (Финландия), Лвовски общински арт център, Национален музей на изкуствата на Украйна и PinchukArtCentre, Киев.

Йорданка Белева е родена през 1977 г. в гр. Тервел. Завършва българска филология, а след това и библиотечен мениджмънт. Защитава докторат в областта на сравнителното библиотекознание, като изследва възможностите за единна информационна система между парламентарните библиотеки в Европа. В момента е експерт библиотекар в парламентарната библиотека. Автор е на стихосбирките „Пеньоари и ладии“, „Ѝ“, „Пропуснатият момент“, на сборниците с къси разкази „Надморската височина на любовта“, „Ключове“. Книгата ѝ с разкази „Кедер“ е номинирана за Книга на годината 2018 – награда „Хеликон“, и в категория проза за наградите на Литературен клуб „Перото“ при НДК. Разказът ѝ „Внукът на човекоядката“ е екранизиран от режисьорката Десислава Николова-Беседин, филмът спечели специалната награда на Международния фестивал Cinelibri 2019. За най-новата си книга, сборника с разкази „Таралежите излизат през нощта“ (2022), е отличена с Националната литературна награда „Йордан Радичков“.

Свързани статии