0
5399

Има ли живот без Бойко и Слави?

Колаж „Дневник“

Въпросът е, че и двамата предлагат един и същ модел на управление. Понеже като цяло разчитат на предмодерните нагласи, такъв тип хора са, няма как резултатът при единия да е различен от другия. Трябва да се смени подходът. Трябва модернизация.

Признавам, че изборът на заглавие е умишлено провокативен, за да привлече вниманието към един, струва ми се, сериозен въпрос, скрит зад ироничния.

Въпросът е има ли разлика между предмодерния и модерния човек и, ако има, тя в полза на модерния ли е, дава ли му житейско предимство? Връзката със заглавието се подразбира, но, за всеки случай, ще я подчертая: ако Бойко и Слави представляват старите феодални нагласи, то наистина ли съществуват и модерни, с които да се продължи нататък, без да се обръщаме повече назад?

Отговорът изглежда лесен – модерността на запад от нас отдавна се е състояла, живее се в нея и нашето цивилизационно изоставане не бива повече да ни обърква, абсурдно е в XXI век, в Европейския съюз да се чудим за посоката –  модернизацията е закъсняла, но ще бъде въведена с бързи темпове, защото хората не издържат повече.

За съжаление обаче точно погледът към западния свят замъглява иначе привлекателната яснота. Не говорим ли и там за маскиран феодализъм, нима има съществена разлика в устройството на живота и човешките нагласи? Промените са уж фундаментални, но де факто козметични, господарите са си господари, а човекът отвътре си е все същият – същите страсти, същите мъки, същите радости. И защо ни е да сменяме опаковката? За да изглежда по-приемливо? Ама новата опаковка си има цена – само за да имитираме прогрес, ще си съсипем ценностите, ще си разбием традициите, а то прогрес няма. Много по-добре сме си в старите устои, защото те не са случайна приумица, а са такива, каквито не може да не бъдат.

Тези консервативни вопли се приписват на необразованата част от хората, но и сред по-образованите има тежки скептици. Те знаят, че критиката на модерната западна цивилизация не тръгва от Шкембе войвода, а от самата западна цивилизация, големите ѝ умове проблематизират нейния ход. И става сложно.

Да, има предимства, от които безспорно се ползваме – технологичният напредък, роден от онази култура, помага някои неща да стават удобно и бързо. Но и това има непоносима цена – младите станаха жертви на дигитализацията, не вдигат очи от устройствата. А и кой не е чел и гледал фантастика, която предсказва, че нищо добро не ни чака в бъдеще – не феодализъм, ами направо нов робовладелски строй, по-страшен от стария, защото средствата за поробване ще са съвършени. Натам води модернизацията, при положение че човекът не се променя.

(Следва полуироничен диалог, в духа на заглавието)

Е, човекът се променя, става по-добър, по-загрижен за другите и за планетата.

Така ли? Ама това не беше ли измислица на комунизма? Не се ли уверихме лично, че няма такова нещо?

Не, не, не е измислица. Човекът се променя с истинска възпитателна програма и в крайна сметка неизбежно разбира, че само общественият договор, който дава на всички свобода и прави всички равни пред справедливия закон, може да му осигури хармоничен и достоен живот.

Добре, къде го има това нещо? Някъде случило ли се е?

Ами, има го в западните демокрации?

Не, цялата им слава е от времената на империите и монархиите, ходим да им гледаме дворците, с нищо ново не могат да се похвалят. Американците и те ходят в Европа да гледат дворци. Имат хубави стоки заради капитализма, но той си е пак господарски, феодалите са се модернизирали само външно, но заради тоя маскарад сега пазарът ще им изяде главите – чудят се комунисти ли да станат или да си се връщат към затвореното натурално стопанство.

Проблеми има навсякъде, но все пак правовата държава функционира и хората са защитени от корупционния произвол.

Той нали Слави каза, че против корупцията се бори? Затова гласувахме за него. Бойко се умори и го сменяме със Слави.

Въпросът е, че и двамата предлагат един и същ модел на управление. Понеже като цяло разчитат на предмодерните нагласи, такъв тип хора са, няма как резултатът при единия да е различен от другия. Трябва да се смени подходът. Трябва модернизация.

Мислим, че се разбрахме – модернизацията я продавайте на безотговорните младежи, те могат да се вържат, защото временно им върши работа. Като малко пораснат, веднага разбират, че тая работа не е сериозна. Даже и непораснали ходят по селата и искат да са еко и био, ама екото и биото не е модерно, ами то така си беше, преди да се почнат социалните експерименти.

Не може без модернизация, и без това вървим с векове назад, после ще се оплаквате, че модерният свят благоденства, а ние му слугуваме.

Ето, видяхте ли, това е облагороденият от западната цивилизация човек – иска да му слугуваме. Срамота! Ако ще слугуваме, на себе си да слугуваме. И да видиш как можем да си го наредим. Ако оттатък бяха толкова цъфнали и вързали, нямаше да прииждат чужденци при нас, за да се отпуснат и да поживеят човешки. Уж сме по-зле от тях, а като дойдат, не искат да си тръгнат. Кой тогава живее по-свободно и по-хубаво? Ние.

Тоест вие сте доволни и не искате нищо по-различно?

Вижте, за доволни – не сме доволни, човек винаги има от какво да се оплаче, особено по нашия край. Но, честно, въобще не сме сигурни в това, което ни предлагате, и има защо. Извинявайте, ама като го бутате напред тоя обществен договор и тая модернизация, нали се сещате как Русо се прехласва пред благородния дивак, диваците, казва, са били най-щастливи.

Сещаме се. Но той е нямал предвид дивашко поведение с колата на пътя или на масата в ресторант, говорил е за древните хора. А древни хора не можем пак да станем. Движението е само напред.

А не може ли да си стоим, както сме?

Казахте, че не сте доволни от „както сме“.

Да, но не за да се лашкаме от утопии в антиутопии, а за да се помисли как да подобрим нашето си положение, да махнем лошото и да оставим само доброто, което си ни е традиционно и ние сме си го запазили.

Знаете ли, че модернизация може да значи точно това?

Не може. Ако е модернизация, не значи това.

Думата ли ви плаши, можем да я сменим?

Плаши ни, че човекът изчезва. Бойко, Слави – има ги, такива или онакива – нещо са направили, видели сме му и меда, и жилото. А вашата модернизация прави всичко невидимо и невидимото управлява, гледа си интереса, извърта го, както му е удобно, пък ние не можем копче да му кажем. Ако ще е феодализъм, поне да ни е пред очите, та да си го знаем и да сме си спокойни. Минахме през всякакви политически фантазии, стига лицемерие, не лъжете и децата.

Как така човекът изчезва? Защо не вярвате в себе си? Вие сте човекът, вие сте важните.

Абе… Питайте дигиталния сатрап Джеф Безос ние ли сме важните, питайте го колко печели от нас и как се държи с работниците си. Ама, като питате, вместо него ще ви отговори бот. Робот идва от роб (това сме ние) и бот (това е той). Включили са ни като в „Матрицата“ и ни точат силите. 

(Край на полуироничния диалог)

Та, въпреки шеговитата форма, въпросът е сериозен. Отдавна се знае, че е сериозен. Понякога ни се струва, че вече има еднозначен отговор. И на изборите – изненада. Или без изненада.                                             

Стоян Радев завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа по режисура за драматичен театър на проф. Красимир Спасов през 1998 г. Сред по-известните му спектакли са „Плач на ангел“ от Стефан Цанев, „Караконджул“ по Николай Хайтов, „Опит за летене“ от Йордан Радичков, „Ничия земя“ по филма на Данис Танович (Народен театър „Иван Вазов“), „Кой се бои от Вирджиния Улф“ от Едуард Олби (МГТ „Зад канала“), „Куклен дом“ от Хенрик Ибсен, „Жена без значение“ от Оскар Уайлд (Театър „Българска армия“), „Палачи“ от Мартин Макдона, „Развратникът“ от Ерик-Еманюел Шмит (Театър „София“), „Братя Карамазови“ по Достоевски (ДТ Пловдив), „Соларис“ по Станислав Лем (ТР „Сфумато“) и др. Има награда „Аскеер“ за най-добър режисьор, както и многобройни номинации за „Икар“ и „Аскеер“ в същата категория. Заснел е няколко документални филма и шест серии от тв сериала „Четвърта власт“, отличен с наградата за най-добър сериал от Българската филмова академия и от Асоциацията на европейските обществени телевизии CIRCOM.
Предишна статияКак се познава Бог (аналогии) I.
Следваща статияЕтичният бутон