0
2082

Киното на Източна Европа

„Интрегалде“, реж. Раду Мунтеан

Триест, специално за Портал „Култура“

33-ият филмов фестивал в Триест (21–30 януари) тази година се завърна в хибридна форма – наживо и онлайн. Ядрото на програмата, в която участваха 37 държави от Централна и Източна Европа, са трите международни конкурса – на игрални, документални и късометражни филми. В игралния участваха 11 заглавия. Нашата северна съседка отново привлече вниманието с високохудожествена творба.

Наградата Триест, присъдена от тричленно жури за най-добър игрален филм, отиде единодушно при румънския „Интрегалде“ на Раду Мунтеан със следната мотивация: „най-непредвидимият филм в конкурса, с брилянтни превращения, които водят към различни жанрове и настроения, убедително срещат професионални актьори с незабравими местни дилетанти и намират изненадваща посока към истинско спокойствие“.

Мария, Дан и Илинка заминават за обичайната си хуманитарна мисия в края на годината. Карайки големия джип, те се катерят по планински черни пътища до отдалечени села, за да раздадат пакети с подаръци на местните жители за Коледа. Колата засяда в канавка в гората и това ги принуждава да прекарат нощта с непознат и полупобъркан старец, който поставя на изпитание идеите им за съпричастност и солидарност. В „Интрегалде“ (както го „преведе“ един от героите – „между две реки“) Раду Мунтеан използва приказна структура и предизвиква криза сред групата приятели. От главни герои те се превръщат в отражение на стареца, който завзема пространството и подлага на съмнение досегашните им разбирания.

„Жените наистина плачат“, реж. Мина Милева, Весела Казакова

Не остана незабелязан и българският „Жените наистина плачат“ на Мина Милева и Весела Казакова, тръгнал от Кан и обиколил вече доста фестивали. Тази леко абсурдна семейна драма, изцяло женска, създадена по истинска история, се врязва директно в патриархалното българско общество. Авторките получиха наградата Audentia (кураж) на Eurimages със следните мотиви:„Във все по-взривоопасния социален климат филмът „Жените наистина плачат“ изследва спешната нужда от промяна със свирепа неотложност, цялостност, почтеност и задълбоченост в кино стилистиката. Този боен вик в името на солидарността между жените срещу мизогинията, хомофобията и всички токсични форми на патриархат успява да бъде едновременно локален и универсален. Авторите умело овладяват необузданата сила на женския актьорски състав от няколко поколения и представят манифест, изпълнен с гняв и нежност, емпатия и хумор. Кинематографичният стил е уникален, смел и решителен“.

Сред 12-те състезаващи се документални филма наградата Алпе Адрия Чинема взе Фабриката е на работниците (Хърватия) на Срджан Ковачевич. Фабрика модел в Хърватия, родена в славните години на самоуправление и оцеляла по законите на капиталистическата икономика в продължение на много десетилетия, е пред закриване. Стар работник упорито се бори, за да оцелее колективният модел на работа, но реалността е много сложна. Трудно е наистина да се поддържа социалистическа утопия при капитализма.

Журито заслужено забеляза и даде специално отличие на полския документален филм „От балкона“ на Павел Лозински, който взе и наградата на публиката. Творбата, наградена и в Локарно през миналата година, е оригинален пример за филм – наблюдение, заснет изцяло от балкона на апартамента на режисьора във Варшава. В тази рискована позиция – отгоре-надолу, Лозински успява да проведе диалог и да създаде забавна и дори дълбока връзка с най-разнородни хора – млади и стари, които идват спонтанно. Те дават представа за проблемите на вчерашна и днешна Полша.

„Нашето тихо местенце“, реж. Елица Георгиева

България беше представена и в програмата „Извън схемите“, създадена преди година.„С нея – обясняват директорите на фестивала – искахме да създадем витрина за нови кинематографични форми. Филми, които показват „свобода“ както в продължителността, така и в структурата на повествованието, отворени за хибридни жанрове и езици.“

Нашето тихо местенце“, българо-френска продукция, се вписва идеално в това определение. Родената в България режисьорка Елица Георгиева заснема своята приятелка Альона от белоруски произход, която пише на френски книга за баща си, изчезнал преди 21 години. И двете отдавна живеят във Франция. Авторката се вълнува как се твори на език и в контекст, различни от родния. Тя експериментира и с формата – задава въпроси зад кадър, но слага в него и своите изписани разсъждения за отговорите на героинята си, с някои от които е съгласна, а други оспорва.

Роден в навечерието на падането на Берлинската стена („нулевото“ издание е през 1987 г.), филмовият фестивал в Триест е първият, посветен на киното в Централна и Източна Европа. Той продължава да бъде привилегировано място за среща на италианската публика с малко известни или дори неизвестни кинематографии и автори. Той е и мост, който свързва различните географски ширини на европейското кино и открива имена и тенденции преди да се наложат на международната сцена.