Sofia Short Fest е първият софийски международен фестивал за късометражно кино, провежда се за втора поредна година и има амбицията да се запази и развие (макар и за съжаление без държавна подкрепа) като устойчив форум на краткия визуален разказ, изживяващ в днешно време своя естествен ренесанс. Като място, срещащо различни култури, автори, критици и публика, местната и международната филмова сцена, неговата значимост тепърва ще се оценява. Тази година фестивалът представи богата конкурсна програма от български и международни продукции, като филмите се награждават в три категории за професионалисти и за студенти – игрално, документално и анимационно кино. Акцентът върху новоизгряващите автори е важен, тъй като не само дава възможност да се откриват нови свежи съдържания, но и помага на младите таланти да бъдат забелязани и да се състезават на равни начала. Техните филми, макар и по-презумпция с по-малки бюджети, често успяват да постигнат също толкова силно въздействие и професионализъм като на утвърдените им вече колеги.
Панорамният поглед над българската конкурсна програма (54 късометражни филма) говори за разнообразни тематики с превес на личните истории, човешките отношения и непреходните идеи над социалните проблеми. Затова организаторите връчиха Голямата награда Фокус за социален принос на отличилата се копродукция „Човекът, който не можеше повече да мълчи“ (2024) от хърватския режисьор и сценарист Небойша Слиепчевич (с участието на български продуцентки), спечелила Златна палма, номинация за Оскар и др. Отнасяща се до войната в Босна и Херцеговина, тя показва реално състояла се операция за етническо прочистване на сръбски паравоенни сили и отправя силно антивоенно и антидискриминационно послание, от каквото имаме нужда. Филмът, чието действие се развива във влак от Белград към Бар, напомня на българския зрител за „Най-дългата нощ“ на Въло Радев от 1967 г. и по-широкото международно признание, което можеше да се постигне още тогава, ако държавната ни политика беше друга. Но докато в „Най-дългата нощ“ всички пътници в купето солидарно се опитват да запазят преследвания, то тук човекът, който се опълчва, е само един и – оригинално – не е заявеният главен герой.
Фестивалът предложи също някои по-предизвикателни филми, експерименти с различни жанрове и ефекти, филми с по-либерална тематика, сред които особено впечатляващия Let it Flow на Галина Чакърова, получил награди за женско кино в чужбина, както и филми, насочени към традиционно националното. Много свеж киноразказ със силни, колоритни, почти карикатурни и все пак добре развити в психологически план образи (двамата братя Торосян), с черен хумор, абсурдни обрати и приказен край, утвърждаващ доброто, е филмът „Спри колата“ на Игор Христов. Друг филм, който изпъкна със своята естественост и трогателна простота и получи Почетен диплом, беше „Бразилия“ на Григор Лефтеров. С помощта на една Гоголeва, в случая капитанска, униформа режисьорът успява да спаси своя герой, таксиметров шофьор, от студеното и жестоко всекидневие, отключвайки собственото му въображение.
Но филмът, основателно награден за най-добър в категорията за професионално игрално кино, беше „Мама умря днес“ на Филип Андреев. В деня, в който целият свят се разпада, майката е починала, бащата отново отсъства, а роднините са отчуждени материалисти, братът Александър, завърнал се от Дания за погребението, тръгва на кратко пътешествие из София с по-малката си сестра Калина – пътешествие, в което преоткриват близостта на фона на оригинални градски пространства. Филмът органично и откровено улавя един преходен момент на съзряване и взимане на решения, в който децата все още имат нужда от силна фигура до себе си и единственият, когото имат, е техният дядо, остарял и дискриминиран, но все още тяхна опора (ейджизмът присъстваше като болезнен мотив и в други филми от селекцията). Образите обаче са толкова очарователни и пълнокръвни, че зрителят остава с желанието да ги гледа и в по-дълга продукция. Късометражното кино се състои от независими визуални разкази, но често те се превръщат в трамплин за голямото кино и се доразвиват в него, чудесният Whiplash на Деймиън Шазел е само един от примерите за това.
В категорията за студентско игрално кино Първа награда пък получи драматичният филм „Глина“ на Кристиан Георгиев – още една от находките на фестивала. Филмът разказва за семейна двойка, чийто син, страдащ от аутизъм, се изгубва в гората. Режисьорът обаче не се фокусира върху детето, нуждаещо се от специална грижа, а върху тези, които я осигуряват, с цялата им умора, безсилие, (само)обвинения, емоционални сривове и упорита обич. Драматургично и стилистично издържан и много искрен.
В категорията „Документално кино“ също имаше интересни теми, някои природозащитни филми, повечето портретни. И макар „Естествен филм“ на Калина Николова за Георги Господинов да привлече зрителското внимание, наградата за професионалисти взе „Буркан на времето“ на Невена Семова. Вълнуващ и изключително автентичен разказ за всекидневието на родопско семейство, препитаващо се с отглеждане на животни. Действително това е филм буркан, съхраняващ един традиционен бит и култура, далеч от познатия ни модерен градски живот. Без суета пред камерата героите споделят своите тревоги, трудности, надежди и радости, вършейки обичайните си дела и потапяйки ни в спокойна съзерцателност. Филмът се фокусира върху т.нар. „малки хора“ и първичната им връзка с природата, превеждайки ни през целия житейски цикъл, през смъртта и раждането на техните животни. Не е случайно, че продукцията получава награда и на международния фестивал за късометражно кино „В двореца“ през 2025 г.
При студентите като най-добър документален филм беше отличена друга продукция, ангажирана с традиционно българското – „Под кожите“ на Петър Пенев. Тя поглежда към кукерството отвъд обичайния патриотарски патос, в който се облича темата. И прави изключително личен и откровен портрет на жител на Банско, опитващ се да съхрани традицията и вътрешния си мир, докато се изправя пред предразсъдъците на модерно мислещите (или строго религиозните). Този поглед към традиционното, направен с емпатия и разбиране, не звучи като апел за възраждане на отминала българска идентичност, а е по-скоро опит да се прокара мост в силно разединеното ни по линията прогресивност – консерватизъм общество.
При документалните филми огромен емоционален отпечатък оставя „Едни щастливи хора“ на студентката Мария Андреева, получил също Почетен диплом. Болезнено трогателна, въздействаща и чистосърдечна история за трима души със синдром на Даун и техните близки. История, от която струи толкова любов и нежност, че няма как да остави зрителя безучастен. С впечатляващо добър монтаж, хармонично озвучен и силно мотивиращ, филмът на студента Самуил Желев „Валентин Петров: Възход“ за българския културист пък спечели Наградата на публиката.
И стигаме до анимационното кино – едно от най-пренебрегваните изкуства в България. Тук участващите бяха значително по-малко, но показаха разнообразни опити с изразни средства, художествени стилове и теми. В категорията за професионалисти беше награден Flow of Being на естонската режисьорка Хелен Унт (с участието на български аниматори) – мистично и нежно стилизирано представяне на жизнения кръговрат. При студентите пък наградата отиде при Карина Крумова за нейния лаконичен депресивно-медитативен State of Nothing, отразяващ широко разпространената и всепоглъщаща съвременна апатия, чувството за безсмислие и черногледство. В противовес на тези леко протяжни меланхолични филми в студентската селекция се появиха и някои свежи сатирични произведения с карикатурни образи като „Бабата“ на Алекс Троянова и Калина Димитрова или романтичният и хармонично изграден „Гарванера“ на Теодор Ралев, получил Почетен диплом.
Всички филми предложиха интересни гледни точки, провокираха размисъл и доказаха, че София определено има нужда от фестивал, чрез който зрителят да се докосне до късото кино.
*
В международната конкурсна програма с Награда за най-добър игрален филм беше отличен сюрреалистично драматичният Broken down на шведския режисьор Виктор Корнелиус, а при студентите – психоаналитичният Humboldt на чилийката Беатрис Молина Паес. При документалното кино наградите отидоха при канадеца Гийом Маси-Хамел за експерименталния River Reflections, съчетаващ природа и творчество, и при палестинските студенти Хамди Халил Елусеини и Самар Тахер Лулу за „Палестинска леща“, разказ за ужасяващия глад в Газа. В анимационното кино награда получи мистериозно драматичният TV or the Disturbance on Forest Hill Road на швейцареца Фредерик Сийгъл на тема зависимостта от екраните, а при студентите – френският Niccolo на Ди Прицио, Флориан, Гране, Лиу, Мишале и Пахомий. Наградата Фокус за международни филми отиде при експериментално документалния „Мълчанието на наровете“ на французойката Клара Баж, ангажиран с темата за репродуктивните права на жените и злоупотребите в медицински институции в Италия.
