Книгата включва 27 стихотворения на известния колумбийски поет и писател Армандо Ромеро, писани през различни периоди от живота му. Освен на поезия, той е автор на няколко романа, на литературна критика, професор е по литература, преподавател в университета в Синсинати.

Срещата с поет като Ромеро е предизвикателство за любителя на поезията. На първо място защото, въпреки влиянията от сюрреализма, въпреки импресионистичния характер на някои от стиховете му, стилът му е самобитен, оригинален, ярък, поезията му – разнообразна като теми и мотиви, като стилистика, като изразяване. В нея личат култура, познание, опит, но едновременно с това ги има свежестта на откривателството, способността да виждаш света през различна призма.

Ромеро е пътувал много и това личи в неговите стихотворения. Лирическият герой може да бъде ту в Богота, ту в Чикаго, ту във Венеция, ту да се остави на вълните на Егейско море. И да, съвсем очаквано, пътуването се оказва определящо за човека в тази поезия. Движението, неспирането, желанието за полет – реален и на духа, изграждат личността му.

В стихотворенията се търсят и основанията на самата поезия. „Защитава“ се нейната важност за света, за истината, за опазване на човешкото. Разбира се болезненият път, който често поетът трябва да извърви. Това, че често е „осъден“ на вечна болка. Но това е и болката на хората, която той е способен да приеме и носи.

В поезията на Ромеро ще открием и конкретни социални измерения – особено в тези, свързани със собствената му страна. Тя обаче е и „разговор“ със събратя по перо, отдава почит на учителите, не крие собствените предпочитания на поета – Селин, Паунд, Бродски, Кавафис, Елитис.

Книгата „Поетът от стъкло“ е възможност за българския читател да открие един голям,  оригинален, много разнообразен, необичаен дори, поет. Да се срещне с един, както пише в Речника си Ромеро, „колумбиец – „Дело на вярата“, казваше Борхес“.

Скитник

С глава при птиците
Кръжа през света
Така откривам двойното небе
На листото и неговото очертание

Не спирам пътя си
Щом в морето
Се появят корабните въжета

Напротив продължавам
И краката ми носят следи
от пясъка

Това е вятърът
Шибащ кожата
И косите ми
Това е сокът на плодовете
Когато се отваря завинаги
Раят на тяхната плът

С глава при птиците
Аз кръжа през света