С искрено удовлетворение проследих добрите новини, свързани с това, че площад „Славейков“ ще запази и функциите си на естествено възникнало преди почти три десетилетия книжно средище в прегръдката на града. Новината е добра и поради факта, че представлява пример как енергията на гражданската загриженост може да влезе в позитивно общение с управата на столицата и как от този диалог може да произлезе едно добро и разумно решение. Наистина не за пръв път Йорданка Фандъкова и ръководеният от нея екип се вслушват в съвета на голяма част на обществено активните граждани. Но в случая с площад „Славейков“ отказът от ликвидиране на открития книжен пазар е знаменателно потвърждение за това, че проявите на такова поведение от страна на настоящата градска управа са елемент на принципна политика на отвореност и диалогичност, а не мотивиран от конюнктурни интереси флирт с гласоподавателите.
Както припомни в една своя статия Деян Енев за Портал Култура, букинистите от „Славейков“ бяха сред онези, които пренесоха книгата през най-тежките за нея времена и участваха наред с издателите в нейното спасяване. Хубаво и достойно е, че сега тези хора няма да бъдат запратени в историята с едно: “Е, това беше, благодарим ви много. Довиждане!“
Добре е, че е осъзната и високата стойност на тази плуралистична по произход и характер книжарница на открито като елемент на градската среда и градския пейзаж. С цялата нейна знаковост.
Бих искал да кажа нещо за този точно компонент на това столично градско пространство, за тази негова страна на знак и означаващо, различна от утилитарното му и чисто естетическо измерение.
Думите ми ще бъдат за дърветата. Уверението, дадено вчера от госпожа Фандъкова, че съществуващата към момента на площадите „Славейков“ и „Гарибалди“ дървесна растителност няма да бъде подменена, а само увеличена, е чудесно съобщение. Най-напред, защото изсичането на очевидно здрави и безопасни дървета, и то растящи насред един съвременен град, е безумна идея. Заедно с това въпросът за премахването или напротив запазването на съществуващите дървета има и едно друго, а именно – знаково измерение. На този семиотичен план бих искал да обърна внимание. Наличието на стари дървета на такива места в един съвременен град е сигурен знак за това, че тези пространства съществуват в настоящия си вид от дълго време насам; със своята възраст дърветата са допълнителна индикация за това че съответният площад има дълго и трайно присъствие в биографията на града. Тоест дърветата изявяват допълнително факта, че този градски топос има сериозна биография и е културно-исторически значим. В този смисъл може да се каже, че привежданият от някои в рамките на дебата около съдбата на дърветата по „Графа“, „Славейков“ и „Гарибалди“ аргумент, съгласно който високите дървета възпрепятстват пълноценното визуално възприемане на архитектурния ансамбъл, е чисто и просто несъстоятелен. Защото тъкмо напредналата възраст на дърветата на „Славейков“ допълва впечатлението, че това е ансамбъл с история, дърветата сочат към неговата архитектурно-историческа стойност като значима и подчертават това, че той отразява моменти от историята на архитектурата в София, в които озеленяването е изпълнявало и продължава да изпълнява съществена функция. Освен това отстраняването на тези дървета би отнело от усещането за установеност и обживяност, което тези места в града носят.
Подмяната на старите дървета с по-млади неизбежно би лишило частично пространството и средата от очарованието им на стари, класически, знакови градски топоси. На важни, пазени и съхранени точки в пейзажа на града. А по този начин би се намалило стойността на „Славейков“ и „Гарибалди“ като знаци в града за това, че той е не само развиващ се, но и отдавна вече достигнал ниво на висока развитост.
Що се отнася до запазването на площад „Славейков“ като мястото на книжарите, то може да се каже и това: съхранява се нещо от своеобразието на града, което вече е част от неговата история и което е възникнало до голяма степен естествено. Това своеобразие не бива пожертвано заради едно комерсиално ориентирано преустрояване, което при цялата си евентуална естетическа издържаност, би имало унифициращ и с това обезличаващ в крайна сметка ефект.
Остава ни да се надяваме, че дадените от страна на Столичната община и лично на кмета Йорданка Фандъкова обещания ще бъдат спазени. И че дърветата на площад „Славейков“ ще продължат да насочват вниманието към това, че София е столица в историята, на която отношението към зеленината е било и продължава да бъде част от културната политика на неговите управници, елемент на приемственост и доказателство за устойчивото развитие на града.
