Сега, в тези първи дни на новата година, една от темите, които събраха и събират върху си мисъл, разсъждение и разговор, е тази за Истанбулската конвенция и за „третия пол“. Превратното публично представяне на конвенцията и в България от страна на политици и медии с цел извличане на политически ползи ще оставя тук настрана. Вече беше писано и посочено от мнозина, че текстът на тази конвенция има като свой фокус и акцент проблеми, различни от онези, избутвани на преден план в разните жалейки и манифести на разните кандидат-спасители.

Но тъй като в този дебат се заговори на сериозно и за „фундаменталната“ от християнска перспектива значимост на пола, разбиран физически и биологично (т.е. телесно и плътски), ще си позволя да се включа и аз в говоренето с един само въпрос.

Питам се, като християнин се питам, това: какво е било и е отношението към техния пол на подвизавалите се и подвизаващи се в пост и молитва аскети? Както и въобще на светиите Христови – такива, каквито ни ги представя Евангелието. На онези люде тоест, които са се стремели и се стремят отдадено да укротят и да подчинят тялото, плътта, а значи и пола си, на духа. Превъзмогвайки физическата и биологико-физиологична свързаност на половото си тяло с греха и гибелта? Не са ли тялото и неговите физически и биологични, ще рече плътско-полови параметри, онова, над което са просияли в подвига си най-великите подвижници в Христа Господа? Не е ли била и не остава ли най-дълбоката християнска цел на такива люде да поставят духа си отвъд и над тялото и неговия пол?

Кой е полът на духа човешки в крайна сметка?

Всичкото, което ще си позволя да напиша още от себе си тук е следното:
Неизчерпаемият стремеж към превъзмогване на плътта и на нейния пол като биологична даденост, както и на произтичащите от тази определеност полови характеристики, стои в самата сърцевина на автентичния християнски живот. Да, за останалите да живеят в света мярата на благочестието и на пътя към спасението е различна от тази, която стои пред духовния взор на напусналите го и отказали се от пола си, но подобаващата на мирянина мяра не бива да бъде бъркана с хоризонта и телоса на неговия живот като християнин, с телоса на един християнски ориентиран живот в света. Защото надмогването на идещото от тялото и от плътта, а значи и на половото, са фундаментални за дирещия спасение християнин. За да може да станат тялото и плътта му нетленни и да се прославят. И да бъде така възстановен образът.

Не ще добавям нищо повече от себе си, а ще приведа думите на апостол Павел от осмата глава на Посланието до Римляни:
3. Онова, което законът не можеше да извърши, понеже беше безсилен поради плътта, Бог извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на плътта на греха, да се принесе в жертва за грях, и Той осъди греха в плътта,
4. та оправданието, изисквано от закона, да се изпълни в нас, които живеем не по плът, а по дух.
5. Защото ония, които живеят по плът, за плътско мислят, а които живеят по дух – за духовно.
И по – нататък:
12. И тъй, братя, ние не сме длъжници на плътта, та да живеем по плът;
13. защото, ако живеете по плът, ще умрете; но, ако чрез духа умъртвявате деянията на тялото, ще бъдете живи,
14. понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии;
А още и това е казано:
19. Па и тварите с нетърпение ожидат прославянето на синовете Божии,
20. Защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на оногова, който ги покори,
21. с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии.
22. Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега;
23. и не само те, но и ние сами, които имаме начатъците на Духа, и ние сами стенем в себе си, очаквайки осиновение – изкупване на нашето тяло.
24. Защото нашето спасение е в надежда. А надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже, защо ще се надява някой за нещо, което вижда?