
Появи се нов вид изследване на българските фестивали. То е в двете студии на д-р Любомир Кутин, събрани в заглавието„Българските фестивали. Категории за системи и оценка”.
Базовата информация разглежда феномена „фестивал” от възможно най-много гледни точки. Фестивалът разтваря ветрилото на художествеността и практикуването на култура в три посоки – съхранение, създаване и разпространение на културни събития. Фестивалът по принцип изправя на нокти консерватизма на традиционните културни институти. Без провокацията на фестивала, те заспиват стогодишен сън, необезпокоявани от публика и художествени резултати.
Фестивалът отива на места, където трудно или въобще не би дошла култура, така че той наистина демократизира едно трудно или вяло разпространение. Неща от „друга планета” се приземяват в нашето село. Фестивалът РАЗБИРА какво наистина се случва в една културна среда, защото само през него се вижда художественото насред цялата глобализация, само така се местят артисти и се обменят ценности. Сбъдват се срещи, които никога не биха се случили под това небе. Затова фестивалът отразява важния спор за човека тук и сега. Най-накрая фестивалът прави пари, които може да са и много пари.
За първи път в „Българските фестивали” на Любомир Кутин е предложена система за наблюдение и оценка на качеството на фестивалните събития. Изследването създава ориентири за оценяване, като дава на своите страници варианти за анкетиране и анализ. Само по себе си това е трудоемка и иноваторска работа, която идва от дълги години административен опит и теренен труд от страна на автора.
Анкетирани са организатори на 87 фестивала от 17 селища на територията на България. Обект на анализ са различни параметри в администрирането и художествените характеристики на фестивалите. Това не е първо стъпало във фестивалната тема, а следва издадената от Л. Кутин през 2004 г. монография „Фестивалът като феномен на културата”.
Освен говоренето с езика на социологията и културологията, книгата въвежда и един „репортер”, който обговаря с „живото” си присъствие фестивални събития от Варна – преди, по време и след случването им. Интересно и изненадващо решение да се „вкара” читателят/наблюдателят в динамиката на конкретната вечер от празничния календар. Езикът на репортера е семпъл, неуклончив, не слугува на очаквания и казва необходимото кратко и ясно. Представяме си реално настроението на лятната вечер и групичките разотиващи се зрители.
Освен цялата практическа работа, която студиите могат да започнат – инструменти и подходи, гледни точки и конкретни правила за обследване на фестивалните дейности и събития, книгата ни връща в предисторията на сегашния фестивален делник, социалистическите прегледи на изкуствата , на художествената самодейност и детското „Знаме на мира”. Оттам направо сме „захвърлени” в съвременното случване на фестивала с неговата глобалност, понякога ексцентричност, незрелост, прибързаност и непълноценност. Малко са наистина професионализираните дейности във фестивалната ни реалност.
Затова още по-спешна е нуждата от подобно изследване и оценка – спешни са адекватните ориентири за ефектите и последиците, за обществената вреда и полза от фестивалите. Книгата предлага начин да бъдат избегнати разхищението на човешки и финансови средства, монополът, политическият натиск и корупционните схеми, познати негативи на общинското администриране.
Предлаганите начини за анализ и оценка на събития от културния календар оспорват административния произвол и биха подпомогнали здравословни процеси в местните администрации. Разбира се, въвеждането на предложените инструменти за оценка изисква воля и съгласие в отстояването на правила и принципи за управление на култура. Да бъдат „прозрачни” фестивалите у нас е изключително необходимо, защото сега те все още са в сивото поле на разхищението и кражбата на обществени средства.
Книгата откроява липсата на критически поглед в правенето на регионални политики. Фестивалите възпитават публиката, но малко от организаторите мислят движението на фестивалните събития в историческа перспектива.
Това изследване върху практиката оспорва голяма част от нерегламентираните дейности в организирането на фестивали. Тъкмо по този начин то се стреми да разкаже от своя страна за дългосрочните ползи и културни предимства на фестивалната дейност.

