ВОСР беляза целия ни живот. Ако трябва само с една дума да отбележим стогодишнината ѝ, тази дума ще е думата лъжа. Ако трябва с две думи, тези думи ще са лъжа и кръв.
По-надолу съм подбрал цитати от публикации в медиите и от книги, които показват, че лъжата още е жива. Подковите на коня на ВОСР бяха заковани наобратно. И ни отведоха там, откъдето още не можем да измъкнем.
* * *
В Москва направиха възстановка на парада от ноември 1941 г.
„На Червения площад в Москва беше направена възстановка на тържествения парад на 7 ноември 1941 година, проведен непосредствено преди заминаване на съветските войски за фронта по време на Втората световна война. На тази дата, освен 76 години от провеждането на събитието, се навършват и 100 години от Октомврийската революция.
Този вторник парадът беше открит от кмета на Москва Сергей Собянин, който поздрави участниците в тържествения марш.
„Скъпи московчани, поздравявам ви със 76-годишнината на легендарния парад. Седемдесет и шест години назад по паважа на Червения площад премина несъкрушимата и легендарна Червена армия, на път за фронта, за да отбие атаките на врага. Днес благодарна Москва помни всеки един от героите. Днес в тяхна чест по Червения площад ще минат техните внуци и правнуци. От името на московчани искам да изразя благодарност. Скъпи ветерани, желая ви сила и здраве. Ура!”, каза градоначалникът, цитиран от РИА Новости.
Преди 76 години парадът е проведен в ранни зори. В 8.10 часа по радиото е предадена на живо реч на върховния главнокоманващ Йосиф Сталин. По площада преминали курсанти от военните училища, артилеристи и пехотинци, зенитчици и моряци. Общият брой на участниците в парада бил 28 467 души, които от Червения площад отишли директно на фронта.
Историците оценяват парада като част от една от най-важните военни операции, тъй като той имал огромно значение за повишаване на духа сред армията и сред населението. Парадът имал за цел и демонстрация на сила и превъзходство.”
OFFNews, 7 ноември 2017 г.
* * *
„Рано сутринта на седми ноември мек снежец посипа столичните паважи. Пристигналите за парада кавалерийски части заедно с другите войски се строиха на Червения площад. Вдясно от Мавзолея пред редиците на своите кавалеристи на породист кон седеше генерал Доватор. Той не махваше поглед от трибуната.
На Мавзолея, до микрофона, в леко посипан със сняг шинел стоеше Сталин.
„Другари! – каза той. – При тежки условия ще трябва да празнуваме днес 24-годишнината на Октомврийската революция.”
Той вдигна глава и обгърна с поглед строените войски. По фуражката и яката на шинела му снегът падаше на пухкави звезди.
Думите на вожда достигаха чак до сърцето – такива обикновени и прости, като дишането, думи.
„Нима може да се съмняваме, че ние можем и трябва да победим германските окупатори?”
На Доватор се искаше да запомни всеки жест, всяко движение на вожда.
Ето, като олюля леко рамене, Сталин твърдо пристъпи от крак на крак, като продължаваше спокойно и бавно да говори с проста, дълбока сдържаност, която е присъща само на великата сила и непоколебимата убеденост в правотата си.
Под заслона на овчия калпак лицето на Доватор гореше с вълнуваща руменина. Той не чувстваше замрелите върху ефеса на сабята си пръсти и не забелязваше падащия през яката на шинела сняг. В гърдите му се надигаше остро чувство на радост и гордост.
Буслов се намираше в предната редица на десния фланг. Като слушаше речта на Сталин, той виждаше лицето му и със замираща в сърцето радост ловеше всяка дума. Но му се струваше, че каската притиска твърде много ухото му и му пречи да слуша. С края на лежащата на рамото му сабя той леко повдигна каската и затаи дишането си.
„Имало е дни, когато нашата страна се е намирала в още по-тежко положение – каза другарят Сталин. – Спомнете си 1918 година, когато празнувахме първата годишнина на Октомврийската революция. Тогава три четвърти от нашата страна се намираше в ръцете на чуждите интервенти…
Сега положението на нашата страна е много по-добро, отколкото преди 23 години… Нашите резерви от хора са неизчерпаеми. Духът на великия Ленин и неговото победоносно знаме ни вдъхновяват сега за Отечествената война също така както преди 23 години.”
Павел Фьодоров, „Генерал Доватор”, Народна младеж, 1953 г. прев. Георги Жечев, стр. 433
* * *
„Великолепно подготвената Червена армия е разгромена още през първите месеци на войната. През 1941 г. Червената армия губи 5,3 милиона бойци и офицери – убити, пленени или изчезнали („ВИЖ”, 1992, № 2, с.23). Тук не влизат ранените, контузените и осакатените. Цялата предвоенна Червена армия е разгромена. След това срещу германската армия воюват не кадрови военни, а запасняци и опълчение. При това не всички запасняци. Поради бягството на РККА (Работническо-селска Червена армия) през 1941 г. в окупираните територии остават още 5 360 000 души, които не могат да бъдат призовани в редиците на армията („ВИЖ”, 1992, № 2, с.23).
През 1941 г. Червената армия губи 6 290 000 единици стрелково оръжие („ВИЖ”, 1991, № 4). Това оръжие е достатъчно да се въоръжи целият Вермахт.
За същия период Червената армия губи 20 500 танка. Което би стигнало за окомплектоването на пет армии като Вермахта. Тези танкове биха били достатъчни да се въоръжи не само германската армия през 1941 г., но и всички други армии на планетата: на САЩ, на Англия, на Япония, Италия и Испания. Два пъти, че и три. Да не говорим, че нито една от тези страни не е имала танкове с такова качество.
През 1941 г. Червената армия губи 10 300 самолета. Което е достатъчно да се превъоръжи „Луфтвафе”, и то с излишък.
През първата половин година на войната съветската армия губи 101 100 оръъдия и минохвъргачки – достатъчни за окомплектоване на всички световни армии, и пак с излишък.
И нима началникът на Генералния щаб на РККА, най-великият стратег на ХХ век Георгий Константинович Жуков не е отговорен за този позор?
[……………………..]
Да поговорим за още един любимец на Жуков – генерал-лейтенант В.В.Крюков. Мародер и крадец. Александър Бушков описва нещата така: „Спипаха най-сетне генерал-лейтенант Крюков. И той си призна, че болницата му всъщност е бардак и че е награждавал служителките в нея с бойни ордени за старанията им, че е събирал покрай германските пътища захвърлени диаманти и сапфири, скъпи кожи и картиини на старите майстори, че е получил „Златна звезда” незаконно, по личното указание на Жуков…(„Россия, которой не бьiло”, с.561)
Значи Жуков незаконно прави генерал Крюков Герой на Съветския съюз, а той на свой ред незаконно раздава бойни ордени на проститутките си.
Тук се налага да зададем въпроса кои са клиентите. За кого държи бардака си Героят на Съветския съюз гвардейски лейтенант Крюков? Такива заведения се правят за началниците и проверяващите. Кой е командир на Крюков? Ами този, който го прави Герой. През войната Крюков командва 198-а мотодивизия. Дивизията е разгромена, но Крюков е повишен. Дават му 2-ри гвардейски кавалерийски корпус. През 1941 г. този корпус се командва от генерал-майор Лев Михайлович Доватор и под негово командване получава гвардейско звание.”
Виктор Суворов, Сянката на победата, Факел експрес, София, 2001, прев. Иван Тотоманов
* * *
Баща ми беше враг на привилегиите
Маргарита Жукова, дъщерята на най-известния съветски пълководец маршал Георгий Жуков, пристигна у нас за националния ни празник. Ние сме братски славянски народи и трябва да се почитаме, каза Жукова. Тя донесе със себе си освен бюста на именития си родител и този на Суворов. Ще посети връх Шипка и другите места у нас, където маршалът е бил през 1956 г. като министър на отбраната на Съветския съюз. Искам да видя всичко с неговите очи, допълни Маргарита Георгиевна. След промените в Русия не се говореше много за Отечествената война и дори я наричаха само Втората световна, разказа с горчивина дъщерята на Жуков. Напоследък обаче руснаците се обръщат към близкото си минало с мъдростта на дистанцията на времето. Думите патриотизъм и отечество не могат да променят смисъла си, категорична е Маргарита Жукова.
„Баща ми положи себе си на олтара на отечеството”, казва Маргарита. Повече от двайсет години от живота си тя събира, издава и разпространява събития, факти и спомени за маршал Жуков. „Сега е председател на фонда, който носи името на героичния й родител. Човек не се ражда, за да се посвети на делото на родителите си, но аз се гордея с това, което е направил за родината си моят баща, и докато съм жива, ще разказвам истината за него”, категорична е Маргарита. Според нея колкото и противоречиви неща да са се изговорили и написали за маршала, той никога не е бил противоречива личност. Напротив – със селските си корени и вродения интелект Жуков обърнал войната в полза на Русия с твърдост, упоритост и последователност.
Първият съветски маршал е участник в три войни – като войник през Първата световна война, после е участвал в гражданската война, бил е кавалерист.
Великата отечествената война е апотеозът на неговото пълководческо изкуство. „Той превзе Варшава и Берлин, спаси Москва, не е провалил нито една операция като Суворов”, обяснява Маргарита Жукова.”
Сияна Севова, „Стандарт”, 4 март, 2007 г.
* * *
В Каварна откриха паметна плоча на маршал Жуков
Паметна плоча на маршал Жуков, руски военоначалник от Втората световна война,с решаваща заслуга за победата на антифашистката коалиция във войната, беше открита днес в Каварна. Паметният знак е поставен пред костницата в градския парк, където се съхраняват тленните останки на донски казаци, загинали за освобождението на града от османско владичество. Плочата е поставена от община Каварна и Национално движение „Русофили” по повод навършването на 120 години от рождението на Жуков. Паметната плоча откриха генералният консул на Руската федерация във Варна Сергей Лукянчук и кметът на община Каварна Нина Ставрева. Днес не случайно сме на това място, тук се срещат две епохи, оставили белег в световната история и скрепили с кръвта си братството и дружбата на два народа, каза в словото си Нина Ставрева. Общественици, ученици и граждани поднесоха венци и цветя пред новия паметен знак.”
БТА, 1 декември 2016 г.
* * *
Чапаев и Петка
Червената власт реквизирала сто коня и наредила на Чапаев и Петка да пазят конете като зеницата на окото си до второ нареждане, а междувременно да ги подковат, да ги охранят и изобщо да ги подготвят за офанзива в тила на врага. Първите дни Чапаев и Петка се справяли блестящо, но след една седмица, прекарана в степта, скуката започнала да разяжда желязното сърце на Чапаев и той задушил една белоказачка отвъд Дон и привечер започнал да напуска работната площадка, за да се отдава на секс и алкохолизъм.
Изпълнителният Петка продължавал да подковава конете, но една сутрин, докато се мъчел да събуди подпухналия Чапаев, който, както винаги, напоследък, се бил прибрал едва призори, наквасен до козирката и с полепнал по мустаците му патешки пух от възглавницата на белоказачката, не се стърпял, а направо го сритал и когато онзи отворил плувналите си в гурели очи, му рекъл много отговорно:
– Другарю Чапаев, казаците са хора серт, а и секат здравата. Рано или късно ще ви спипат, че им бъркате в меда и ще ви видят сметката. Престанете с тези любовни атаки. Не предавайте болшевишката правда.
– Ти, гнидо, няма да ме учиш мене какво да правя – мляснал с изсъхналите си уста Чапаев, отишъл до коритото, от което пиели конете, натопил главата си, излочил го до половината и после седнал на един камък да си свие цигарка. – Атакувайки всяка нощ казачката, аз посявам в простото й белогвардейско женско сърце кълновете на новото време, на новия морал, на еманципацията, на другарството между половете. Ти мислиш, че ние само се търкаляме в леглото. Дълбоко грешиш, конска подково. Ние преди всичко, освен галенето, разговаряме. Новото трябва да се тъпче в главата на неосъзнатите индивиди с постоянна гореща агитация, а не с интелигентска индиферентност. Разбра ли, скъсан чул такъв, или да взема камшика!
– Вие камшика лесно може да вземете, но ме чуйте добре. Утре, ако се приберете призори като конник без глава, да не кажете после, че не съм ви предупредил за опасностите, които крие вашата полова невъздържаност.
Чапаев плюл и отишъл в сеното да си доспи, а Петка хванал с ласото буйната кобила на Чапаев, стегнал краката й в дървеното менгеме и започнал с голяма вещина да я преподковава.
Привечер Чапаев се приготвил отново за любовния си рейд. Лъснал ботушите, облякъл копринената рубашка, намазал прочутия си перчем с краве масло, метнал се на леко накуцващата си кобила и изчезнал в степта в посока леглото на белоказачката.
Този път се прибрал още в полунощ, изтрезнял от бясното препускане и веднага разбудил Петка.
– Ти беше прав – извикал той. – Онези гадове ме подгониха. Успях да се откъсна. Когато излязох на върха на хълма и погледнах назад, видях че те, кой знае защо, препускат в обратна посока. Още нямам обяснение за случилото се.
– Лягайте сега да спите – казал Петка, усмихвайки се под мустак. – А утре, като ви се избистри главата, ще се опитаме да разплетем загадката.
Деян Енев, в. „Сега”, 2002 г.
