Начало Филми Премиери Да бъдеш или да не бъдеш… звезда
Премиери

Да бъдеш или да не бъдеш… звезда

Екатерина Лимончева
24.11.2014
2631
The Humbling
„Принизяването”

Как три заглавия от Киномания 2014: „Принизяването”, „Бърдмен, или Неочакваната добродетел на невежеството” и „Казанова вариации”, развиват темата за съдбата на актьора.

Съдбата на актьора, залязващ или „просто” остаряващ, периодично вълнува киното. Дали ще става дума за старомодна депресия или за свръхмодерно изперкване, темата е почти толкова актуална, колкото и тази за творческата криза на твореца/режисьора. И все пак, когато се озове умножена по три в рамките на една кинопанорама, дошло е значи време за писмен размисъл по случая. Освен това, наистина е изкушаващо да се сравнят сюжетите (и режисьорските решения), сред които страдат Ал Пачино, Майкъл Кийтън и (с известни уговорки) Джон Малкович.

В „Принизяването” Филип Рот ни разказва съдбата на театрална звезда, която внезапно губи вкуса си към живота. В „Бърдмен, или Неочакваната добродетел на невежеството” Иняриту и компания къде се надсмиват, къде съчувстват на опитите на филмова звезда да се сдобие със сценично признание. А в „Казанова вариации” оперни арии и биографични ръкописи са се наговорили да тровят живота на виконт дьо Валмон, пардон – Джон Малкович.

Със своите 72 години и 37 режисьорски заглавия зад гърба си, Бари Левинсън отдавна не е правил наистина добър филм – има-няма 13 години. После взима „свещеното чудовище” Ал Пачино, позволява му да скочи в оркестрината насред спектакъл и го оставя да се оправя, както може, с психотерапия и чисто ново младо гадже. Бъдещият класик Алехандро Гонсалес Иняриту, прочут с тежките си драми, неочаквано се заема с (траги)комедия, в която позалязлата звезда Майкъл Кийтън иска да докаже на феновете и на всички жени в живота на шизофренния Ригън, че го бива за театрална кариера. И накрая неизвестният австрийски режисьор Михаел Щурмингер залага на Джон Малкович в желанието си да пресъздаде последните дни от живота на легендарния Джакомо Казанова, едновременно със средствата на операта, биографията и киното. Шестимата си дават среща с публиката в програмата на Киномания 2014.

Birdman
Бърдмен, или Неочакваната добродетел на невежеството”

Ал Пачино няма проблем с възрастта, с популярността, с ангажиментите и с качеството на ролите си. Десетина години по-младият Майкъл Кийтън обаче не може да се похвали със запомнящ се кинообраз от петнайсетина години насам, а най-младият, Джон Малкович – от близо пет. Така се получава странно съвпадение със съдбата на персонажите им. Саймън Акслер е уморен от славата, но всички го искат обратно на сцената. Ригън Томсън трябва да се освободи от призрака на Батман, пардон – Бърдмен, и да докаже на света, че има талант и за други неща, като например да постави и да играе в психологическа драма на Бродуей. Ситуацията на виконт Дьо Малкович е малко по-сложна, защото той се превъплъщава едновременно в Джон Малкович и Казанова (който не може да пее), а от своя страна, Казанова е хем герой на сцената на лисабонската опера, хем уморен любовник в последното пристанище на усамотението си през 1798 г.

Приликите и разликите между тримата персонажи са еднакво любопитни. Например максимата, че любовта ще спаси света, не е валидна за нито един от застаряващите мъже. Но докато Саймън все пак й дава шанс да промени живота му, влюбвайки се в много по-млада жена (малко нещо лесбийка), Ригън си има само ядове с жените, особено с 20-годишната си дъщеря Сам, а за Казанова страстта, както знаем, е начин на съществуване (от чиито предимства явно се възползва и Джон Малкович).

След като любовта не върши работа, да проверим с изкуството. Ригън вече не иска да е Бърдмен (сигурно защото го вижда всеки ден в огледалото и слуша наставленията му в главата си), а се оказва, че никой не го възприема на сериозно, когато се опитва да се превъплъти в нещо друго – тук една професионална реабилитация би подобрила значително шансовете за оцеляване. Саймън е изпаднал в екзистенциална криза, търсейки нов път в реалността и основание да продължи напред. Кариерата не е проблем за него, нито достатъчно основание за живеене, защото драмата му е от философския тип „Да бъдеш или не…” Когато не иска да играе, намирането на работа се оказва проблем, но иначе „Крал Лир” го очаква… За Казанова изкуството е средство за безсмъртие, въпреки, че не знае дали ръкописът му има нужните качества, а в операта се справя благодарение на „дубльори”. Що се отнася до Джон Малкович – той просто се забавлява с шизофренното редуване на сцена, кулиси и зрителна зала.

RGB tiff image by MetisIP
„Казанова вариации”

„Казанова вариации” е един от най-сложно организираните филми, с които се е захващало киното напоследък. Трудно е да се прецени къде свършва Малкович и къде започва Казанова (което едва ли е неволно, разбира се), а операта, киното и литературата се смесват с реалността в неизпълнима рецепта за музикално-поетичен меланж. На фона на това лудешко редуване на изкуства, епохи и стилове, жанровият каламбур „Бърдмен” изглежда скромно постмодерен в опита си да разчисти сметките на театъра с киното и да даде крила на един разочарован комиксов герой, атакуван от театрален злодей (Едуард Нортън). Изключително любопитно е как Ригън и Саймън имат един и същ актьорски кошмар, че вратата на театъра се хлопва неумолимо зад гърба им, и все пак екзистенциалната драма в „Принизяването” си остава изцяло (психо)реалистична, лишена от игрови трикове, паранормални сили и музикално-лирични отклонения. Обединява ги самотата на актьора…

 

Екатерина Лимончева
24.11.2014

Свързани статии

Още от автора