Четири школи за детско творчество на българското Черноморие

Днес, 9.Х.2026 г., в Бургас представят една книга, която излиза извън общоприетата продукция на българското книгоиздаване. Книгата е научна монография, неин автор е проф. Росица Йорданова, публикувана е от Издателския център на ВСУ „Черноризец Храбър“ – Варна, заглавието гласи „Креативност и творчество в художествения експеримент на школите за деца и юноши“. Разглежда работата през годините (над четиридесет) на четири детски школи за изкуство в двата големи черноморски български града Варна и Бургас. От Варна във фокус са Куклено-пантомимният детски театър „Щурче“, създаден и ръководен от братята близнаци Райко и Данаил Райкови (със своеобразно продължение като Детско-театрално студио към Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна), и Детско-юношеското театрално студио „Златното ключе“ на Катя (и Сия) Папазова; от Бургас – Школата по изобразително изкуство „Батик“ на Златка (Лата) Бобева и Литературно-поетичната школа „Митични птици“ на Роза Боянова. Веднага прави впечатление, че ако варненските школи са отдадени на театъра, бургаските внимават за други изкуства – художническо майсторство и поезия. Не че не е имало и театрални, и други дейности в южния морски град – и в момента актьорът Валери Еличов и неговият брат Олег ръководят Младежката театрална трупа „Валери и приятели“, а за детския хор на Милка Стоева, който вече носи името ѝ, и досега се носят легенди. Изборът на тъкмо тези четири школи, направен от Росица Йорданова, вероятно е продиктуван от факта, че те са с наистина особено ярко присъствие в артистичния живот на своите градове, от една страна, от друга – необходимостта материалът да се сведе до една сравнително приемлива обозримост, тъй като иначе книгата едва ли някога би могла да бъде завършена. Със сигурност роля е играла и всеотдайността в работата на творците, авторката споделя: „Удивително в поведението на художествените ръководители е необичайната щедрост и великодушие, с които те споделят тайните на творческия процес при децата, своите преживявания, родени в естествената лаборатория на литературната, театрална, визуална детска игра. Усещах се заразена с художествения вирус на радостта […]“.

Бил съм свидетел на тази радост. В школата „Батик“ на Златка Бобева. Официално школата съществува в периода 1982–2020, но Лата и досега приема ученици. И то не само за да ги учи на изкуство, но и да им предава ценности – творчески и общочовешки (от книгата на Росица Йорданова личи, че и останалите ръководители на школи правят същото). Техниката е едно на ръка, по-важното за нея, а и за нейните питомци през годините е общуването. С децата се говори за всякакви неща, някои от тях дори са казвали, че историите, които споделят със своята артистична учителка, не разискват дори с родителите си. Лата стои на равна нога със своите възпитаници, не се големее, нито изхожда от позицията на по-възрастния, който всичко знае и може. Съвсем не, друго е държанието ѝ: деликатно, с такт комуникира, изслушва; без припряност им предава сложната техника на рисуването батик (характерна за това изкуство, идващо от индонезийския остров Бали, е работата с восък: той се нанася върху онези места от платното, най-често копринено, които остават свежи след нанасянето на багрите), а междувременно разговаря с тях и така да се каже, прониква в света им. Беглите наблюдения, които имам върху дейността на поетесата Роза Боянова в нейната школа, също са изпълнени с такова съдържание: деликатност, такт, разбиране. И двете бургаски школи, както и двете варненски недвусмислено показват – изкуството е споделяне, споделяне с децата, с публиката, със света. Само по този начин се залага, по израза на Росица Йорданова, „бъдеще в миналото“: школите възпитават онези хора, които в един момент ще държат съдбата на родината в ръцете си. Тя също го е усетила непосредствено: „От познанството ми със Златка и Роза, което е повече от четири десетилетия, тъй като ние се събрахме по пътя на детското творчество и не се разделихме, имах щастието да бъда с тях. С Роза и филми дори направихме в Странджа, заедно бях с нея, когато децата писаха и видях как го правят. Това и до ден днешен ми се струва невероятно. Аз присъствах в една лаборатория на детско творчество“, казва пред БНР – Бургас.

Личните контакти са, разбира се, важни, но съвсем не е за подценяване и изследователската работа, извършена от Росица Йорданова. Библиографията е впечатляващо богата, а източниците – скрупульозно издирвани и цитирани. Взема се материал от всякакво естество – медийни публикации за дейността на школите, интервюта с ръководителите и с участниците, документи, разпоредби, че и нормативни актове за създаването им. В годините на своя разцвет те са извършвали дейността си под зоркото око и покровителството на институциите на социалистическата държава, на частните инициативи не се е гледало с добро око. Росица Йорданова не отделя особено внимание на този аспект от съществуването им, предпочела е да се съсредоточи в творческите и педагогическите им постижения, които никак не са малко. Може би за добро: децата и техният устрем към творчество са от значение, не толкова мотивите на властта, които, както знаем, винаги са користни и подмолни… Школите са място за възпитание във вкус, в нравственост, в съвършенство и това е най-важният извод, направен в тази книга.

Моите внуци понастоящем посещават две детско-юношески творчески школи – театралната на Фондация „Пространства“ по програмата „Театър в училище“ с ръководители Вероника Петрова и Росица Гущерова-Казакова, а Ева е част от детския радиохор на Българското национално радио „Радиодеца“ с диригент Олга Менцел, поела палката от дългогодишната ръководителна на хора Илина Тодорова. И виждам с какъв плам и вълнение и двамата участват в спектаклите и концертите, как очите им светят, а сърцата им горят всеки път, когато се връщат от репетиции. Школите на братя Райкови, на Катя Папазова, на Златка Бобева и на Роза Боянова дълги години са извършвали същото и с някогашните деца. Само това да е (а то не е), заслужават дейността им да бъде адмирирана и с любов изследвана. Росица Йорданова прави точно това…