„Книгите на Яков“, не „Книгата на Яков“ – множествено, не единствено число. Сочи с това заглавие Олга Токарчук, че времето не е едно, времената са много. И за всяко от тези много времена – наша е длъжността да ги пазим чисти.
За Народния съд и жертвите след 9 септември 1944 г. е изписано и изречено много. Болезнената страница обаче далеч не е „затворена“, включително и поради факта, че не е била „прочетена“.
Ангел Иванов издаде втората си книга – „Игра. 25 истории за децата на 90-те“. С нея той ни се представя като прозаик, който е разбрал главното и най-важното и затова се вълнува не толкова от стиловото разнообразие, а от същината на казаното.
На 28.01.2003 г. Владимир Путин полага своя подпис под двустранния международен договор между Руската федерация и Украйна, който определя сухопътната гранична линия между двете страни.
Дълго се колебах дали да занимавам читателите с този случай. Мотивира ме лицемерието на онези православно-църковни ревностници у нас, които не спират да „бият тревоги“ по любимите си теми…
Кирил Петренко сякаш не дирижира, а извайва. Скулптирането на музиката става постепенно, изгражда се сякаш от нищото, за да се възправи пред нас с целия си вселенски блясък и „велика красота“.
Тези истории са особени „срещи“: случвания или „чудеса“. Вътре в тях се разгръщат въображаеми или реални пътувания. Как ангелите и хората въобще се срещат? И къде се случва това?
Сутрин първи бяха славеите. С напредването на лятото обаче, заради жегите, те се отдръпваха все по-нависоко в планината. Но кукувицата беше тук. Нейната всеизвестна песен се чуваше надалеч, все по едно и също време.
