Аз съм много гневен, ние двамата сме гневни, само че не позволяваме да плуваме в море от омраза и да копнеем за отмъщение. Вместо това гледам на гнева като на ядрена енергия – тя може да доведе до унищожение, но може и да произведе светлина.
Повод да напиша този текст беше скорошна препирня във Фейсбук, избухнала заради една картина на Салвадор Дали. На нея е изобразен малкият цар Симеон, усмихнато захапал между зъбите си умрял плъх.
„Трудът на последните векове е допринесъл много за прогреса на човешкия ум, но малко за усъвършенстването на човешката раса; много за честта на човека, нещичко за неговата свобода, но засега почти нищо за неговото щастие.“
Критическата социология на въплътената видимост идентифицира своя предмет не фронтално, а чрез вклиняванията на различни редове на реалност един в друг.
Идеята за многополярен свят е вече едно от най-популярните описания на съвременния политически свят. Все повече обаче то цели не просто да описва, но и да предписва; да осмисля настоящето, но и да предопределя бъдещето.
Дали днес расовата идентичност е въпрос на избор? Ето аргументите, които Оливие Роа привежда в своята изключително интересна книга, посветена на идентичностната политика и „империята на нормите“.
Задават се избори, задава се следователно и сезонът на манифестите. На този фон един манифест и от мен: дайте със задружни усилия да изхвърлим на бунището на езиковата практика онова г./год./година, което без нужда добавяме при всяко писане на съответната година.
Споделям разбирането, че езикът е огледало на човешкия дух. Смятам за важно да се следи и анализира начинът, по който хората говорят, за да се вникне по-добре както в мисленето, така и в емоциите им, а оттам и в тяхното поведение.
