Студената война не е просто история – в нея се отразяват много страни на днешното съвремие. На този фон „Светът на Студената война 1945–1991“, новата книга на руския историк Владислав Зубок, представлява принос към литературата за този период.
Повод за тези бележки върху състоянието и перспективите на образованието в страната е желанието ми за включване в обсъждането на публикувания от МОН проект на „Концепция за промяна на учебните програми“.
Дебатът за либералните ценности потъва в злободневието на политическите противопоставяния така, както дебатът за консервативните ценности потъва в лоното на руския православен традиционализъм.
Тръмпизмът представлява странна комбинация от лозунга на Макгавърн „Америка, прибери се у дома“ и империализма на доктрината Монро – стремеж едновременно към изтегляне и консолидация на американската мощ.
Технологичното невежество на огромната част от хората води до приписване на мистична мощ на технологиите. За тези вездесъщи средства за въздействие като че ли няма невъзможни за решаване задачи. Затова им се приписват типичните за всеки вид суеверие характеристики.
Пропагандната война ускорява процеса на релативизация и дезориентация, принуждавайки многобройни маси от населението да живеят в размитите граници между истината и лъжата.
Ляволибералните сили трябва да осъзнаят причините за поражението си, като най-накрая разберат, че техният основен враг не са десните популисти, а левите радикали. Защото всичко е добро не само с мярка, а и в своето време.
Как светът, как десетките хиляди експерти и консултанти, как опитните политици на най-развитите държави успяха да пропуснат опасността от технологичните „выскочки“ като Мъск, Тийл и т.н.?
