Нацистката пропаганда представя евреите като „подчовеци“. Днешната руска пропаганда нагнетява омраза към украинците… И се питаме: кои са истинските жертви – загиналите или тези с изтръгнати сърца?
Една типична ламентация на нашенските путинофили, гласи следното: „Не бива осъждането на Путиновата върхушка да се разпростира върху днешните руснаци“…
Дон Кихот, испанецът. Най-испанският испанец. Да му съперничи изглежда може единствено Санчо Панса. Но според Унамуно единствено първият е „душата на Испания“. Обръща се към него с „Господи мой, Дон Кихот“, а романа на Сервантес нарича Евангелие.
Привечер по „Графа“. Минувачите говорят високо, за да заглушат шумотевицата и преминаващите трамваи. А аз съм тръгнал нанякъде с точно определена цел – да издърпам една нишка на времето, което е почти като да вденеш в ухото на иглата възможно най-дълъг конец.
Изтичаха последните дни на август. Отпуските свършваха и отново започваше въртележката. Чуха се, разбраха се да се видят. Бяха работили заедно, в един сайт, който правеше икономически анализи. После Нина се премести на ново работно място. Но продължиха да се виждат от време на време…
От дете съм се опитвала да си представя безкрайността. Опитвах със столетията първо, преминавах през двете наши хилядолетия, прекрачвах още няколко столетия назад, когато е живял Александър Македонски, после с по-едри стъпки още едно хилядолетие назад, по времето на фараоните, още няколко хилядолетия назад, когато са се появили първите пещерни човешки рисунки, още хиляди години […]
Във вечността е написана книгата и книгата се казва „История“. Следователно, Онзи, Който я е написал, не е в историята и няма история. Цялата история е онова, което е написано.
Първото впечатление, което бележи стихосбирката на северномакедонската поетеса Лидия Димковска (живееща в Словения) „(Не)удобството на съществуването“, дойде от дължината на стихотворенията – изпълващи цяла страница или две, а някои чак три, че и четири.
