„Винаги трябва да заемате страна. Неутралитетът е винаги в полза на насилника и никога – на жертвата. Мълчанието насърчава винаги мъчителите – никога измъчваните.“ Цитираните думи са на Ели Визер – легендарният писател, считан в целия свят за гласа на оцелелите в Холокоста.
Патриотизмът не е мръсна дума – о, не! Патриотизмът е дума, която засяга важна част от нашата индивидуална идентичност: любовта към родина, нация, общностна принадлежност, ястия, миризми, природни красоти и манталитетни специфики е част от личността ни.
Поне два пъти дневно целенасочено минавам покрай „монумента паметник на съветската армия“ в центъра на София, както той се води в констативните протоколи по бъдещия му демонтаж. Не поради някакъв мазохизъм, а от чувство за срам към настоящето и историята.
Добре си живееше Койчо, не се оплакваше. Обитаваше една боксониера, стая и кухничка, кухнята беше малка, но стаята прилична. На всичкото отгоре имаше доста широк коридор, нещо в изчисленията на проектантите се беше объркало и коридорът наистина беше голям, дори можеше да се сложи легло.
Смъртта има много имена. Наричаме умирането с различни имена според начина, по който настъпва, според нашето отношение към него. Част от синонимите и евфемизмите, които използваме, са: кончина, гибел, свършек, последен час, последен дъх, вечен сън, упокоение. Смъртта на Света Богородица наричаме успение.
От месец в България се „шумоли“ за украинския сайт „Миротворец“, в който като „врагове на Украйна“ фигурирали български журналисти и политици.
За какво е литературата? За много неща, разбира се – за развлечение, за разтуха, за замисляне, за изводи, за подтик, но сякаш като че ли най-вече за алтернатива на историята; алтернатива на онова, което ни е сполетяло в едни времена, които са сравнително близо до нас…
Комунизмът отдавна принадлежи на миналото, където това зло бе победено, но някои негови призраци изглежда, че ни спохождат.
Горе в пощата знаеш какво е, теснотия, натурия, двама човека сме само, аз и шефката, кое по-напред. Но веднъж, една събота, викам си, не може така. Дръпнах масите, да премета по ъглите и балатумът отдолу се сцепи. И не щеш ли, виждам, че до стената, балатумът малко стърчи от пода, като маншет, паднало едно писмо.
