Евангелието ни открива истини, които стават наши основни житейски принципи. Това често става внезапно, чрез думи, които сме препрочитали многократно и знаем наизуст. В даден момент тези думи отварят в съзнанието ни нов прозорец, който ни разкрива нова, непозната гледка.
Експулсирането от България на трима руски хибридчици и последвалата нагла „наказателна акция“ на руската посланичка Митрофанова не отшумява вече повече от седмица…
Когато една черква се превърне от обител Божия в явочна квартира, това превръща и съответната черква, и цялата национална църква като институция в шпионска централа.
В Стара Загора в рамките на 13-ия Международен куклено-театрален фестивал за възрастни „Пиеро“ в Градската художествена галерия бе открита изложбата „Отвътре-отвън“ на художничката и сценографка Мариета Голомехова и плакатистката Люба Томова.
Някои неща са безвъзвратно забравени, други не са, но пък времето ги е утаило. А ние продължаваме да си спомняме. Отново и отново. Често без да знаем защо. Човекът без спомени е невъзможен.
Много шамари ядеше Кико. Той просто дразнеше хората. Тоест нас, децата. Беше една марда, не ти е работа. Но все се мъкнеше с нас, какво да го правиш, нали беше от нашия клас. Търпиш го до едно време, но накрая ти писва. И пляс, един шамар. Или шокче. Той само казваше ох. Не плачеше…
Шега ли си е направила историята, или ни кара да се замислим? Комедия ли е, или напомняне за трагедия? На две съседни дати календарът ни напомня две диаметрално противоположни събития от нашата история.
Васиан Змеев и другите двама са експулсирани от страната не защото са свещеници, не защото служат в храма на св. Серафим Софийски, а защото са уличени в подривна политическа дейност.
