Пиша тези редове само от първо лице. Не като журналист, още по-малко като „детектив“, а в съвсем лично качество – като човек, изправен пред ужасяващата трагедия в две действия (в Петрохан и край Околчица).
Вече се чуваха гласове на птички, но още беше много студено, макар и без сняг, и Звездоброев вдигна яката на връхната си дреха. Беше дошъл в командировка в София, свърши учудващо бързо работа и сега дори щеше да зарадва сетивата си – днес брат му откриваше изложба.
Спасението не става само чрез аскеза. Спасението изисква да превръщаш обикновените житейски неща в спасителни, водата във вино – спасението е в най-голямото, но и в най-малкото.
В самия себе си аз непрекъснато се натъквам на една проклета, почти осезаема чуждост. Сякаш от рождение съм зашит в чужда кожа, сякаш съм попаднал в този, който съм – по недоразумение.
Встъпването в Димитровската пионерска организация бе тържествено и започваше с произнасянето на една колективна клетва, която звучеше така: „Аз, димитровският пионер, тържествено обещавам… да се боря всеотдайно за делото на БКП“.
Към гледането на постановката „Приключенията на И.К.“ в театър „Сфумато“ ме подтикнаха няколко неща. Първо, славата на театъра – експериментален, нетрадиционен. Второ – името на драматурга. Трето, липсата на обявен режисьор…
На 1 февруари 1979 г. аятолах Хомейни се завръща в Иран, където клокочи въстание срещу режима на шах Реза Пахлави. Днес наследникът на шаха заяви, че иска да се върне в страната си като гарант на мира. Дали това е възможно?
Ботушите му бяха хубави и винаги лъснати. Отдолу на подметките един обущар му закова налчета, отпред и отзад, на тока и като вървеше по каменните плочи из коридорите на замъка, ботушите му звънтяха.
Нямам спомен друг път БНТ да е излъчвала подобно интервю. Цялата „Панорама“ с един участник! Можем само да се възмущаваме срещу безпрецедентната арогантност и от страна на телевизията, и от страна на експрезидента, който стартира политическата си кампания неравнопоставено и нечестно.
