Според партийната идеологическа пропаганда под слънцето има два вида труд: капиталистически, който е угнетяващ и зъл, и социалистически, който е благороден, ликуващ и възраждащ.
„Мамник“ е добре поднесено хорор-фентъзи, промислено и проиграно със завиден писателски усет за съспенс, разказ, увлекателност. Четири в едно: мистика, история, съвремие, любов.
Един „господин Никой“, най-обикновен учител-видеограф, хвърля ръкавицата си срещу един тоталитарен режим. Резултатът е филм, поразяващо разобличение на Путиновата система.
Пред мен са стихосбирките на двама поети – „Вълчи празници“ на Илко Славчев и „Соло за камбани“ на Георги Николов. И двамата са на достойна възраст, победили напълно илюзиите си.
Във времето, когато всичко беше държавно, в София имаше две частни антикварни книжарнички. Като знаем колко трудно се даваше разрешение за частна търговия, това вече ги правеше уникални.
Когато през изминалите години съм писал за политическата глупост на немалка част от българския народ, неизменно съм предизвиквал гневното „разкудкудякване“ на „патриотични“ комплексари, които ме обсипват с ругатни.
Нашето лековерие се превърна в градивен материал за химерите на собствените ни палачи – неусетно, но закономерно техните химери станаха и наши, а това ни превърна в пасивни съавтори на собствените ни обществени измами.
Българската скулптура може да се похвали с две произведения, носещи името „Дух и материя“. Двете са много различни, но във външния им вид един тривиален делничен прочит би открил изображение на българската политика.
Така е в градското пространство: то не търпи празнота и увлича всички в карнавала на онзи неудържим ритъм, различен от „гниещата тишина“, за която някога бе писал Георги Марков, изпълваща слуха със спомените за най-различни звуци като викове, долетели от отвъден живот.
