В лицето на Тръмп САЩ за първи път действаха не като „световен полицай“, а като… глобална мутра. Твоите ресурси, твоят бизнес ми трябва и значи длъжен си да ми го дадеш, или ще те „отстрелям“.
На пръв поглед действията на Тръмп във Венецуела и на Путин в Украйна са от един порядък: единият действа като разюздан каубой, другият като свиреп богатир. Това ни принуждава да ги видим като тъждествени, но има един малък детайл, който е от съществено значение…
Да заминеш означава да се откъснеш от „родното“ и привичното, да преминеш онази линия на хоризонта, отвъд която завръщането изглежда възможно, но във всички случаи е проблемно, а настоящето налага преосмисляне „в театъра на живота“.
Думите ги нямаше. Бяха избягали. Бяха се изпокрили някъде. Онези, хубавите думи, които някога пристигаха при него на табуни, с кадифени гърбове, като на породисти жребци. Къде сте? Няма ги. Никой не се обажда. Само двайсет-трийсет сенки на думи се въртят из тъжната зимна градина.
Богоявлението не е само църковен празник, на който ние почитаме кръщението на Иисус Христос и явяването на Триединния Бог. Всеки, който е повярвал истински, е преживял свое лично Богоявление, срещнал се е лично с Христос. Без такава лична среща нашата вяра не може да бъде жива.
Сигурен съм, че почти всеки е бил спохождан от тази мисъл. „Кога ли е започнало всичко това, целият този свят? Преди милион, преди десет, преди сто милиона години?“… Мисълта се е опитвала да си представи зад тези абстрактни числа шеметната дълбочина на времето.
Спектакълът „Кабаре“ в Държавния музикален театър „Стефан Македонски“ ме изненада приятно и то по няколко линии: постановка, сценично присъствие, певчески възможности, оркестрово изпълнение. Показа се като достоен продължител, не като недостоен имитатор.
Нека си пофантазираме, че тази нощ планетата ще стане пленник на могъщ дух, който ще възвести един принцип: „Да бъде разумът!“ И утре сутринта, когато се събудим, ще намерим света прогледнал, освободен от злобата, омразата, завистта, суетата, лакомията, славолюбието.
Професорът беше възложил на студентите си да направят среща с ветеран от войната. Интересуваха го дълбоки неща – мостовете между поколенията, паметта за травмата. Със задачата се захванаха две момчета от групата. Скоро те съобщиха на останалите, че са намерили такъв човек.
