Младите хора, настоява папа Франциск, са надеждата на човечеството. Всеки от тях е онова „ти“, което, добавено към друго „ти“, дава „ние“, а всяко „ние“ е в основата на промяната, то е в основата на онази морална революция, която не може да бъде удържана от никое статукво.
Когато беше малка, с баба ѝ задължително ходеха в средата на декември до пощата в градчето, да пуснат писмото до Дядо Коледа. В пощата имаше специален кашон, облепен с лика на облечения в червено усмихнат старец.
Когато злодеянията са станали масови, писъкът на жертвите е достигал до всички. Не са знаели само тези, които не са искали да знаят. Тези, които съзнателно са отхвърляли истината. Съзнателно са предпочитали лъжата.
След като миналата седмица управляващата върхушка бе съборена, вече можем да хвърлим поглед поне десет години назад и да направим някои важни обобщения.
Влезли веднъж в правия път, всички икономически емигранти бяха обсипани от партийната грижа за човека с привилегии, за които ние, политическите емигранти, не можехме и да мечтаем. Конформизмът на всички тези конформисти не знаеше граници.
Бургаските гларуси днес се разпростряха, разгърнаха и стигнаха до София. Популацията им определено се разрасна, а се разрасна, защото Бургас в последните години отново е отвореният към морето град, какъвто не беше през социализма.
Огромното море от хора в триъгълника на властта, излезли за трети път на площада, е на път да сложи кръст на един голям политически срам, то носи надежда и започва да променя България.
Това се повтаряше всяка вечер. В стаята бяха трима. В леглото до вратата имаше един, който все спеше. Но другите двама, на другите две легла, средното и това до прозореца, говореха и заради него.
