Мистичният план на битието у нас все повече се слива с реалния. Това е интересен феномен, неизследван и на йота още от специалистите. Оставката на кабинета „Орешарски” съвпадна по един невъобразим начин с потопа в Мизия и Бяла Слатина.
Дъбравата Мамре, говори се, все още съществува. Мамврийският дъб е на палестинска територия и е една от забележителностите, които поклонниците на Светите земи посещават.
В този последен раздел от нашия очерк ще се вгледаме по-конкретно в начините, по които през последните десетилетия Русия се опитва да реинтегрира пост-имперското си пространство.
„Приятели са ми разказвали, че до неотдавна някъде из Родопите или Пирин имало една особена кръчма. Върху фирмата на тази кръчма пишело „Тука е така”. Есето се публикува за първи път.
Сякаш че времето наистина е преломно, разделно. Нещо става. С времето и с времето, в което живеем. Време на разпаряне и на раздели, но също и на смътни и нервни пророчества за нови събирания и нови съюзи.
Една дълга сянка с призрачните очертания на самолет вече преследва и няма как да не следва по петите Владимир Путин. Така сп. „Тайм” изобрази на корицата си „Втората студена война”, която е в разгара си. И трябва да признаем, че изобщо не става дума за медийна метафора.
Той се би като лъв за тази земя, която и сега, след хиляда години, на картата прилича на фигурата на лъвче. Защо няма песен за тебе, царю?
Защото хиляда години са много време. За хиляда години дори песните стават на прах.
На 421 ден от мандата си правителството изпадна в „интровертност на духа” и си взе „отпуск за медитиране”. Правителството, което беше глухо за нашите измъчени викове, най-после подаде оставката, която искаме от първия му ден.
