„Статуквото означава, че Западът приема, че ние сме това, което сме. И ние приемаме, че Западът е това, което е! Статуквото означава, че не ще има промени и следователно глупаво е човек да се бори за някакви промени.“ Есето се публикува за първи път.
В празника Успение Богородично е цялата радостна тайна на тази смърт, която се разкрива пред нас и се превръща в наша собствена радост. Ако смъртта е ужас и тъга на раздялата, навлизане в една страшна самотност и тъмнина, всичко това го няма в смъртта на Дева Мария.
В България истината и политиката биват противопоставяни толкова категорично, че връзка между тях трябва да се направи и то на всяка цена. Иначе, ако тя е невъзможна, не ни остава друго, освен да заживеем в лъжа.
Пред мен е черният тефтер на Георги Божинов. Нещо като дневник. Черната найлонова подвързия тук-таме е стопена от паднали цигарени огънчета… Писано е със синьо мастило, с химикалка, с дърводелски молив – чер и син.
Малко след средата на Преображенската служба в храма „Св. Александър Невски” влезе известен политик от доскорошната управляваща коалиция, започна да се покланя, да се кръсти, да целува наред централната икона за празника, олтарните икони, чудотворната икона на Богородица…
До самия момент на откровението Савел въобще не се пита защо гони Христос; в съвестта му няма никаква неяснота и безпокойство по това дело. Той знае защо гони и е страстно убеден в основателността и необходимостта да върши онова, което върши.
„Грубостта дойде в нашата страна веднага след войната и влезе в нашия живот, вкарана от ръката на НАСИЛИЕТО. Фактът, че всеки може да се изяви като упражни властта си, за да причини зло на някой друг човек – стана главният факт на епохата.“ Есето се публикува за първи път.
Избистрянето на отношенията в Реформаторския блок е ключов етап от едно прехождане, което е твърде възможно да изкара страната ни от безвремието. Но за да стане това, ще са нужни онези себепрескачания, за които е ставало дума винаги.
