Една от най-отвратителните черти на днешните управляващи е, че непрекъснато ни обясняват какво „те” мислят за България, без изобщо да се поинтересуват какво „тя” мисли за „тях”.
Знам едно – докато съм жив, ще продължа да трупам до главата си книги, на камари, по-високи от леглото. Ще искам да ги прочета всичките, и разбира се, няма да успявам, защото една след друга ще продължавам да мъкна нови. Но доста и ще прочета.
Делян Пеевски поиска да му се извиним: „Ако бях чул някакво обвинение, бих се оттеглил като цяло от политиката… И през това ще мина, но когато всичко свърши, кой ще ми се извини?”
Макар това да не беше главната „интрига” на европейските избори, любопитно ми беше колко процента от гласовете на избирателите ще привлече новоизлюпената „партия на Бареков” след небивалите социологически и медийни преекспонирания.
Шокът, който изживява Европа, е свързан до голяма степен с факта, че много европейци имат усещането, че нещо е свършило.
Българската интелигенция трябва да събере в сърцето си всичката любов към народа си и да му даде със синовно чувство всички свои сили. Защото народ без интелигенция не прави държава, а интелигенция без народ е само една паразитна институция върху държавното тяло.
Има поне три прочита на резултатите от европейските избори на 25 май. Техни варианти насищат и днешния български дебат, колкото и той, по формулата на Тончо Жечев, да е пример за „котловинно мислене”.
Поне от десет години не бяхме минавали през Старо село, откак направиха новата магистрала. Там, на завоя, имаше ханче с вековна бреза, с чешма. Но този път с жена ми само се спогледахме и аз отбих от магистралата.
