Свикнали сме общо взето с тоталната подмяна на същността на християнските празници с тяхното значение в „народните вярвания”. Но да се налага Ванга на мястото на Благата вест – това вече идва в повече на много от нас.
Ние рядко си даваме ясна сметка какво потресаващо откровение е всъщност Кръста. Та Той е (оказва се, оказало се е)… Истината за света. Питат: къде е Истината? Потресаващият отговор е: ето я – Тя виси на Кръста. Питат: каква е Истината? Потресаващият отговор е: ето – това Разпятие.
Преценката за нас, българите, е общопозната: считат ни за народ, който е чужд на мистични съзерцания и затова слабо се прониква от религията си. Така съдим дори ние, интелектуалците, за народа си. Че и самото ни духовенство е склонно на такава преценка за своето паство.
Първият за годината брой на специализираното издание „Шпигел гешихте” беше посветен на Византия и на нейната историческа съдба. От възникването до края. Изданието излезе под заглавието „Империя край Босфора”, а логиката в подредбата на статиите в него следва плътно хронологичния принцип.
Най-новата му приливна вълна, „евразийството”, е на път да подмокри и без това болнавата българска политика. Не минава ден, без да чуем, колко специални са историческите отношения между България и Русия, колко силна е зависимостта ни от Москва, колко малки и жалки сме ние.
Вече две седмици не спирам да мисля за този писател. Набавих си и струпах в къщи всичките му книги – без една, която не мога да намеря никъде – и сега ги изчитам. Видях този роман, взех го, разгледах го. Когато го привършвах два дена след това, знаех, че държа в ръцете си шедьовър. На всичкото отгоре роман за Априлското въстание.
Ако Благовещението се беше случило днес, то нямаше да предизвика никакъв медиен интерес. Случката в галилейския град Назарет нямаше да влезе в нито една новинарска емисия, в нито един сутрешен блок. Днес нашите празници са други.
Защо въобще има свят, неща, а не нищо? Защо въобще има нещо, а не нищо? Бог присъства, твърдя сега, като понасящия Бого-из-оставянето и Бого-зачертаването (на Кръст), Бого-отричането.
Голямото изкуство никога не е имало нужда от национален паспорт, за да бъде създавано и за да преминава граници. Докато невежеството винаги е било снабдено с документ за национална принадлежност. Непубликувано есе, прочетено по Дойче веле през 70-те години.
