В какво се превръщат писателите след смъртта си? Повечето потъват в забрава. Имената им изчезват напълно във фунията на времето.
Някои имат повече късмет и се превръщат в улици. Или в площадчета. Някои се преселват дори върху банкнотите.
Ако дните на страданията Му не бяха три, а много повече. Ако смъртта Му беше много по-дълга от отрязъка от време от петък следобед до неделя рано сутринта. Ако беше престоял в гробницата си дори един единствен ден повече.
След откриването на Америка, Европа за първи път се изправя пред глобален хоризонт – от затворен континент, средиземноморски-ориентиран „полуостров” на Евразия, приютил „избраното от света” християнско човечество – тя се превръща в трансокеански субект.
Целият великденски пост не е нищо друго, освен продължителна подготовка на душата да възликува открито, свободно и с щедрост за най-голямото чудо в света – победата над смъртта.
В тези дни от Страстната седмица на много пъти в църквите ще се четат евангелските разкази за събитието, преобърнало човешката история. Ала как звучи този евангелски разказ в свят, където все по-явно се усеща отсъствието на Бога?
С този текст ще стъпя на тънък лед. Но се надявам да ме разберете. Всеки писател се вълнува от появата на новата си книга. А днес аз ще отида в книжарницата на „Хермес” на бул. „Стамболийски” и ще взема в ръка новата си книга – „Малката домашна църква”.
И защо според вас Цветница е най-тъжният празник? В сърцевината на най-голямата радост Той знае, че това е началото на края, че краят вече е започнал, Той върви към страданието именно през тази радост и никой освен Него не подозира и не предвкусва нейната горчивина.
Нека си дадем сметка, че едва моно-гамията на християнската цивилизация прави от отделния мъж и от отделната жена поло-вини от една цялост, от една уникална „монада”, на която те са също тъй уникалните „ипостаси”.
