И днес, както преди векове, едни сме ослепели от завист, други от алчност, трети от униние. След Своето възкресение Иисус вече не е физически сред нас, но е сред нас в Своето ново мистично тяло – Своята църква. Призовал ни е към вяра чрез доверие, към надежда чрез доверие, към любов чрез доверие, към живот чрез доверие.
В първия ден на Великия пост пред „Св. Александър Невски“ партията на Волен Сидеров издигна плакат с надпис: „Да живее Православието, долу европедерастията”.
На 1 март Русия фактически пое контрола над Крим и това накара германския канцлер Ангела Меркел да каже, че президентът Путин живее „в друг свят”.
Сигурно ще ви си види глупаво и дори жалко, ала признавам, че много често не само наблюдавам разминаването по българските улици, но и експериментирам с него.
Тя вгорчава душите ни заради случващото се в столицата ден след ден, след всеки нов устройствен проект за бъдещето на града, в който сме родени, израсли или прекарваме дните си. Столицата предполага да има ново планиране, но задължително трябва да се съхрани „физиономията на града”.
Сянката на този човек прекрачи двайсетия век. Той вкара законите на подземния свят в управлението на държава, разположена върху една шеста от земното кълбо. И го направи добре. С цената на милиони животи.
Датата Трети март има място в нашата история и нашето националното самосъзнание, макар и да е идеологизирана. От осъзнаването и осмислянето на вътрешната ни свобода може да започне нашето истинско Освобождение.
Предстои – ние знаем това – след всяка събота оттогава предстои да изгрее „ден” („Ден”), с който нито един от „седмичните” дни няма нищо общо…
„Чакането се явява може би най-постоянното човешко състояние. Откакто свят светува, човечеството винаги е чакало нещо да се случи, всеки чака своя Годо“. Непубликувано есе на Георги Марков. На 1 март 2014 г. писателят щеше да навърши 85 години.
