Щом мога да докажа дори и това, че нищо не съществува, то значи има нещо много смущаващо в цялата тази работа. Ето това май сродява древните софисти и съвременните нам български политици. И едните, и другите са разбрали навреме, че няма логика в нещата.
Няма как, все се връщаме към тази тема. Кога омерзени отвътре, кога засрамени, след като прочетем в чужди (немски) медии, че България е европейската страна, в която политиците имат най-циничен език
Да си спомним за този човек. Той заслужава това. Той беше голям скулптор. Почина преди пет години. Ако беше жив, на 26 април щеше да навърши 69 години. Името му е Крум Васев.
Сто години от тази зловеща трагедия. Сто години тяхната дълбока човешка драма стои като буца в гърлото ни и ние не можем и не можем да я преглътнем. Сто години драмата Лора – Яворов се изписва в сърцата ни, дълбае в съзнанието ни.
Заслужава си повече хора у нас да чуят и да видят каква атмосфера цари от пет-шест години насам в електронните медии в Путиновото „господарство”. Искам да насоча вниманието ви към една от беседите на широко известния в Русия философ Александър Дугин.
Западът днес живее в света на Путин. И това е така не защото Путин е прав, нито защото е по-силен, а защото той държи инициативата. Путин е „див”, докато Западът е „отегчен”.
Вчера бях в една софийска детска градина за около час. Прочетох на децата приказката на Андерсен за царя и новите му дрехи. В рамките на кампанията „Поход на книгата”. Дори бях забравил, че Андерсен е роден на втори април и че това е датата, на която се отбелязва Международният ден на детската книга.
Въпросът, който всички продължават да си задават, е: „какво иска Путин?”. Докъде той смята, че може да стигне в противопоставянето си на Запада? И кога ще бъде реално възпрян?
