Типичният комунист от ленинско-сталинската епоха бе ограничен, прост и необразован, с учудващо тесен хоризонт, един истински „едноизмерен” човек. Моралният срив на комунизма през последните години превърна една прослойка в циници.
Партизанството безспорно е една голяма обществена язва в нашия държавен организъм. Много от лошите страни в политическия живот и в управлението са проява или резултат на партизанството.
То е опаката страна на парламентаризма и демокрацията.
В скучната предвидимост на нашия партиен карамбол лятото надделява над пролетта и нейната неподправена свежест. Казвам пролет и се сещам за фестивала „Београдско пролече“ – култовия фестивал на югославската забавна музика.
„Кристал”, палат, големи (бронирани) стъкла… Тези три образа от репортажите в медиите за мащабен проект в центъра на София, подсилени от един разказ на Деян Енев за легендарния ресторант „Кристал”, се подредиха някак странно в съзнанието ми.
Това село някога е наброявало близо 5 000 жители и е било най-голямото в Радомирска околия. Сега вече не е така.
Човешките ценности са вечни и непреходни. На тях се крепи всяко общество. Именно те са, които правят обществото общество. Без тях то е сбор от индивиди. Те са невидимите нишки и принципи, които ни свързват едни с друг и ни превръщат в общност.
С поведението си Българската социалистическа партия осъществи едно неподценимо от стратегическа гледна точка „завоевание”. Тя направи така, че регенерира отношението към себе си като към партията на „комунистите” в България.
След почти два месеца на протести българската подкрепа за демокрацията и за ЕС се е повишила.
