В страната, която все пак е наша родина, ние, уви, трудно намираме време за разговор. Затова реших, че е най-добре да напиша това писмо. Така ще е по-лесно и за двамата: пиша ти с надеждата за бърз и спонтанен отговор.Означава ли това, че пак вървим едни срещу други?
Айнел е още малка, сега ще тръгва на училище. Майка й продава дини и пъпеши на ъгъла на две улици в квартал „Хиподрума”.
Мно-го-сме! Сил-ни-сме! Още помним това скандиране от червените митинги в началото на 90-те, то продължава да звучи в ушите ни като някакви залпове на Аврора. Много са! Силни са! Показваха, показаха силата си 45 години и после още 23 години.
И тъй, в дните на разправии около президентското вето приеха не къде да е, а зад портите на МС двама рецидивисти.
Думата „любов” бързо може да стане омразна. Използват я за всякакви каузи, подправят с нея всевъзможни сосове: от Бога до кученцата, от гастрономията до убийството.
Както има страни, чиято политика може да превърне един национален нихилист в родолюбец, така има и страни, които превръщат природното ни родолюбие в нихилизъм.
Сапунени мехури край парламента; балерина от „Urban Butterflies” пред Министерския съвет; бял роял на „Цар Освободител”. Образи от 60-те дни на протеста, в които всеки съзира или разчита онова, което иска или пък може да види.
С една дума, така я караме. Поредните една или две, или три, или четири години, които ще отидат в канавката. Тогава ще ви е по-лесно. Когато помните, че Богородица вижда всичко.
Сега са най-дълбоките, най-дългите, най-горещите дни на лятото. Тези дни изглеждат безкрайни и величествени, раждат се рано сутринта, окъпани в светлина, необятни, неизбродими, като че ли нашепват – ние сме сътворени още със сътворението на света, сега е дошъл нашият ред да се осъществим.
