През последните 30 години все по-малко хора гласуват, а най-слабо в изборите участват тъкмо най-пренебрегнатите в обществата – бедните и безработните. Демокрацията е единствената достъпна игра, но какъв е смисълът да участваме в нея?
У мен напоследък все повече нараства и укрепва усещането, че българите са станали далеч по-артистични и тънко-сетивни във вкусовете си, отколкото бяха по-рано.
Нашата памет… Знаете ли, че човек помни всичко, което му се е случило, помни дори мислите, които са минали през главата му.
Живея съвсем близо до „Св. Ал Невски” и съм свикнала с камбанния звън до степен, че почти не го чувам. Но четиридневния траурен звън по повод смъртта на нашия патриарх ми подейства по начин, който все още ми е трудно да осмисля.
След кончината на патриарх Максим ситуацията пред бъдещия избор на предстоятел на БПЦ е драматична.
Не за битки, победи и славни пълководци ще стане дума в следващите редове. А за човешка саможертвеност, хуманност, корист и политическа далновидност. Историята на войните винаги има две страни.
Властта съвсем не е непристъпна за днешната българка. Проблемът е, че предзададените проценти, порции, квоти разширяват свръхмерно територията на симулираното равноправие, на режисираното (и то слабо) равенство.
Залозите ще заседава ли Барак Обама през следващите четири години в Овалния кабинет остават в историята, ала съществените въпроси тепърва изникват.
