Беше от онези спокойни, прелестни, напоени със синева и слънце дни, когато ни се струва, че светлината е някак по-светла и цветовете по-наситени, един от онези дни, в които есента се разстила с нюансите си.
Доколкото църквата ни масово се е превърнала във „ведомство” за извършване на „треби”, за удовлетворяване на „потреби” на индивидуални или семейни „потребители”, в нея се е развило противоречие между клира и въпросните „потребители”.
Нашето фейсбук живеене е всичко друго, но не и общуване. То съобщава, разбира се, но не търси общението с личността на другия, не дири сътворяването на общност.
И ако тази държава не се продънва в бездната въпреки това, което виждат очите ни, и което чуват ушите ни, то е, защото общата маса на добрите хора винаги надхвърля масата на бандитите, на разбойниците, на крадците.
Минà си спомняше как дядо му го целуваше, прегръщаше крехкото му телце и го милваше по косата и бузите с грамадната си груба ръка. Той често изпитваше чувство за миналото, пресовано до часове, озадачаваше се от лекотата, с която времето, дните, годините можеха да бъдат прескачани.
В повечето от модерните икономически теории трудът на човека се схваща изключително като негативен предмет. Трудът на човека е в тези модерни теории единствено „труд”-ност.
Българската история се оказа срез между две празни пространства, които взаимно се преливат. Цялата тази гротеска отчетливо се фокусира в три ключови фигури от людмило-живковата епоха.
И в края на краищата, какво се оказа? Че и нашето време е изкушено… или не, по-скоро, че е съблазнено от мисълта за края. Настоящето ни е прелъстено от съзнанието, че е преломно и че стои в края на една ера.
