От дни се питам как срамните политически игри, на които всички станахме свидетели, ще се отразят на и без това отвратените избиратели. Става дума все пак за две от основните партии в България, през които лъсват срамотиите на прехода, а и след него.
Йоп Първи не обичаше да спи по гръб или по корем. Той спеше обърнат на едната или на другата страна, като периодично, когато ставаше през нощта, за да използва нощното гърне, променяше положението си. Така беше спокоен, че никое от двете му уши няма да се сплеска повече от другото.
Колкото по-силни стават гласовете на тези, които настояват, че стига сме гледали назад, нека гледаме към бъдещето, толкова по-ясно се усеща необходимостта от аналитичен и спокоен диалог за миналото ни, което до голяма степен остава криворазбрано и превратно оценено.
Ако старомодните ни историци – почти до един възпитани в духа на романтическата историография от ХІХ в. – можеха да си дадат сметка колко различна би трябвало да се изобразява историческата карта на нашия континент в различните епохи преди Новото време на етническите нации!
Когато на 6 септември 1885 г. княз Александър Батенберг влиза в Двореца след редовната си сутрешна езда, намира върху бюрото си купища телеграми. Пресяга, взема първата, най-отгоре, чете я. Телеграмата гласи: „… Целият народ на Южна България днес във всички градове и райони обяви Съединението със Северна България и провъзгласи Ваше Височество за княз…“
„Да се бориш с другите – това е живот; да се бориш със себе си, това е смърт. Ние взехме да се борим със себе си“, отбелязва Стоян Михайловски в статията си „По прекия друм“, публикувана през далечната 1901 г. И все пак, кой с кого се бори днес в България?
На терасата, под специална тента, имаше маса с канапе. Няколко пръскачки поливаха тревата наоколо и тя блестеше като изумруд. Листата на липата хвърляха скокливи сенки върху плочите на пътеката, наподобяващи палави маймунки.
Диалогът е основен антропологичен белег на човечеството. То е изградено на основата на диалога. Без диалог то е невъзможно. Диалогът е в основата на философията на Мартин Бубер. Подзаглавието на неговия най-популярен труд „Аз и Ти“ е „Философията на диалога“.
Случва ми се понякога, когато чуя думи от Св. Писание, които знам добре (и които, тъкмо защото знам и съм чувал безброй пъти, обикновено минават покрай ушите ми), внезапно да ме накарат да се замисля и даже да им се учудя.
