Преди десетина дни Украйна за пореден път удиви света. За пореден път обаче потресе и нашите русофили, и криптопутинофилските ни медии, които цели четири дни пазиха пълно мълчание за случващото се
Според една игрива песен, завладяла през последните десетина години и големи, и малки екрани, и обществени пространства, цел и смисъл на днешното ни битие е едно ферари с цвят червен, един милион с цвят зелен и едно гадже с бронзов тен. Това са значи трите съставни елемента на щастието.
Олимпиадата приключи. Блестящо, както и започна. В голямото класиране по медали Съединените щати изпревариха Китай, кажи го с фотофиниш: до последно азиатците бяха начело, но една победа в последния момент им отне първенството.
Всички днес са недоволни от всички и всичко, въпросът е върху кого да се стовари цялата отговорност. Особено, както в българския случай, ако гласуват около една трета от избирателите. В тенденция – може и още по-малко.
Беше си намерил хубаво място, встрани от спирката, до храстите. Там имаше стоварени кой знае откога два бетонни бордюра, легнал и изправен, които образуваха нещо като каменно кресло. Ето там се разполагаше той през целия ден, само на две крачки от хората, но през целия ден скрит в сянката на огромната черница…
Не можем да назовем точно деня, в който лятото се пречупва. Постепенно се преобразява, уж неусетно, но го усещаме. Наистина това започва да се случва след Преображение. Дните са все така горещи, но денят вече не е така безкраен. Вечер захладнява по-рано. Не е горещо още от ранно утро. Лятото още е тук, но се готви да си тръгне.
Пред страшен риск да се озовем днес в територията на „Русский мир“ ни е изправила поне двукратно политическата религия на съветския комунизъм, под чиято „теокрация“ живяхме до 1989 г. Пред какви рискове може да ни изправи днешната (пак руска) политическа религия, вече от катастрофичен тип – е тема обаче за друг размисъл.
Чупи Мария Калинова поетическия сленг, но го чупи не ей-така, от незнание, нито пък от непочтителност, чупи го с ерудиция и пиетет. Наясно е в това свое „Слънце: техника“ с двоеточие кое стои по-отпред и кое пояснява предното; каква е редицата и какъв строят.
Дали светът странно се преподрежда или все повече се усложнява? И ако е така, не сме ли стигнали точката на възможно най-голямата „екс-центричност“, в която почти никой вече не разбира никого, въпреки че на думи отделяме най-голямо внимание на „другия“, а не на себе си.
