Името, всяко име е зов и код. Зов, защото извиква отклик в съзнанието: като чуеш Карл, не можеш да не се сетиш за Карл Велики; като чуеш Крум, не можеш да не се сетиш за Крум Страшни. Код, защото отключва спомени – някои скъпи, други май не чак.
В един момент се озоваваш на улицата. Няма как да не излизаш от дома, да седиш и да слушаш. И не само да слушаш, а просто да мълчиш и да пребиваваш в самота, докато светът сам не започне да ти нашепва тайните си, както настоява Кафка. И тъй, вървя, оглеждам се, чувам птиците, дърветата по бул. „Патриарх Евтимий“ шумолят след жаркото безветрие, зданията от лявата страна ми предлагат сянката си и ненадейно един вътрешен глас ме кара да спра.
Беше вървял осем часа и се умори. А и вече се свечеряваше. Първо беше вървял по банкета на асфалтовия път, после му се стори, че за по-напряко може да мине по черния път през полето. Така и направи.
Докато произнасяше предизборна реч, Доналд Тръмп беше прострелян в ухото. Той слага ръка върху ухото си и ляга на земята. Фотограф успява да улови този момент и снимката фокусира вниманието на световните медии. За много хора тя стана повод да заключат, че атентатът е инсцениран, а ухото на Тръмп е намазано с кетчуп.
Проблемът за тялото винаги е бил поставян като проблем за душата и тялото. В това няма нищо чудно, защото тъкмо това единство е проблематично и е дори основен проблем на съществуването.
Познаваме Хубавата Елена от една книга, превърнала се в еталон за елинския свят, „Илиада“. Омир обаче описва там красавицата не особено почтително: зарязва съпруга си Менелай, за да избяга с лекомисления Парис, и заради нея един велик град потъва в небитието.
Изцеден от жегата, съвсем ненадейно в съзнанието ми изниква разказът за едни разходки в тази част на градината. Разказ, който нося в паметта си близо половин век, и в който двама мъже около петдесетте тихо разговарят през 50-те години на миналия век.
Момичето тичаше по коридора, мъчеше се да не пищи и трескаво гледаше номерата на стаите. Най-сетне стигна до стая №6. Дори не почука, а влетя вътре. Посрещна я гладко обръснат мъж на средна възраст с прилепнали до главата уши, който не можа да скрие изумлението си от нейното, така да се каже, нахлуване.
Държавата ни от доста време е на автопилот. Не може да се каже, че всичко е блестящо, но не е и катастрофално. На този фон конфликтите в ДПС са тревожни. Ние не знаем какво става, защото всичко се случва зад кулисите и това прави нещата още по-тревожни.
