Вася не можеше да се справи с паяците. Те провесваха своите гирлянди по ъглите, по тавана, понякога там, в паяжината залепваше някоя муха и започваше да се блъска, да кръжи във все по-стесняващи се, все по-отчаяни кръгове.
Церемонията, с която беше открита парижката Олимпиада, стана повод за конфронтация и обвинения още от първия ден. Още със запалването на олимпийския огън се разпали истинска олимпийска война.
В началото на август миналата година руските бомбардировки над град Кр. (в Украйна) станаха изключително интензивни. Хората от района при училището в края на града тичаха вече по два, по три, та даже по четири пъти в денонощието в бомбоубежището…
В своите индустриални пейзажи Петър Дочев не просто показва „мрачното усещане за пустота и безнадеждност“, той прави и друго – тази негова пустота не е тиха, не е безмълвна, не е няма; тя вопие, громоли, трещи…
Съвременната война все повече се дистанцира от едно по-класическо разбиране за войната в Хегелов смисъл: в нея всяко „преди“ все повече надделява над всичко „после“. Днес в Украйна, а и в Близкия изток се водят войни не за настояще, а за минало; кипят въжделения за прекрояване на границите с десетилетия, ако не и няколко столетия назад.
В мъжкото психиатрично отделение в неделя беше спокойно. Някои от пациентите бяха имали свиждане, върнаха се от разходката с близките си навън в парка, седяха по леглата и чакаха вечерята. Други се разхождаха напред-назад по коридора като часовои, на които не идва смяната.
На един ъгъл на оживена вътрешноквартална улица винаги стоеше един човек. Това беше неговото място. Минавах често покрай него. От половин година вече го няма. Чакам да го видя, но не се появява.
Трябва ли един християнин (християнин въобще – не даже православен) да различава ясно добро от зло? Разбира се. Всеки нормален човек трябва да ги различава, тем паче християнинът.
Името, всяко име е зов и код. Зов, защото извиква отклик в съзнанието: като чуеш Карл, не можеш да не се сетиш за Карл Велики; като чуеш Крум, не можеш да не се сетиш за Крум Страшни. Код, защото отключва спомени – някои скъпи, други май не чак.
