Текстът връща към историята на социално ангажираните и политически графити в България и съдбата на техните автори. Обхванатият период от време е близо петдесетгодишен – от появата им през 1969 г. до 2018.
1945 г.
Всяко разминаване с комунистическата идеология, включително в областта на изкуството, се преследва, отстранява, а в част от случаите се унищожава физически. Модерното изкуство се заклеймява като вражеско и човеконенавистно, и се обявява за продукт на психично болни и психопати. Забранено е внасянето на книги, албуми и каталози, както и организиране на изложби с потенциално модерен характер.
Ноември 1967 г.
Новоучреденото Шесто управление на Държавна сигурност обединява съществуващите до този момент органи на репресивния апарат с цел борба с идеологическата диверсия, контрареволюционните, националистически и други противодържавни прояви в страната. Негова основна задача е контролът на потенциално критичните към режима групи с влияние върху общественото мнение – интелигенцията, младежта, религиозните и етническите малцинства.
1968 г.
Пражката пролет и бунтове в Париж са потушени с военна сила, танкове и парашутисти. Шесто управление се разполага в някогашния Дом на военноинвалидите на улица „Солунска“ в София. От този момент нататък то има огромен състав и осъществява депостичен контрол върху всичко, което приема за идеологическо – литература, изобразително изкуство, скулптура, кино, театър, радио, телевизия и медии.
1969 г.
На сутринта след откриването на изложбата на самоубилия се заради изключването му от Художествената академия Маргарит Цанев – Марго, сградата на академията осъмва облепена с антиправителствени и антиакадемични лозунги. Същият ден МВР започва щателно разследване, а изложбата е закрита.
Декември 1980 г.
В 2 часа сутринта натовареният с раница, пълна с бои, С. С. стига до сградата на Нотариата. Нощта е изключително студена, а наоколо е мъртвило. С.С. изписва на стената откъм ул. „Граф Игнатиев“ десетки протестни надписи срещу убийството на Джон Ленън и погромите срещу гладната стачка на няколкото хиляди полски работници, създали малко по-късно „Солидарност“. Гражданите са изненадани, а държавната власт скандализирана. Служителите на МВР дълго не успяват да заличат нарисуваните с три слоя червена боя графити. Сградата на Нотариата придобива култов статут, а комунистическата власт подготвя откриването на най-значимите си идеологически символи – Дом-паметника на БКП на връх Бузлуджа и Народния дворец на културата в София.
Май 1981 г.
Дни преди посещението на председателката на Комитета за изкуство и култура Людмила Живкова в 122-о училище в София, С.С. осъществява своята втора акция. Той рисува множество протестни символи и антикомунистически надписи по стените и стълбите на училището. Осъществената посред бял ден акция е докладвана от очевидци, а С.С. е арестуван, бит и малтретиран в 4 РПУ.
Членовете на оглавявания от Лех Валенса „Солидарност“ наброяват вече десет милиона души – страхуващите се от подобно развитие и в България органи квалифицират надписите като акт на вандализъм. Те организират бригади от ученици, които не успяват да ги заличат, и се налага пребоядисване на училището.
Декември 1981 г.
На 16 декември въоръжени с танкове военни и полицейски части са изпратени да смажат миньорски протест във Вуек, Полша. Миньорите водят сражения и на няколко пъти успяват да ги отблъснат. След като военният министър нарежда да се използва оръжие, се стига до убийството на 9 миньори и раняването на десетки. Следва вълна на протести и комунистическата власт обявява военно положение в Полша.
Същата нощ афектираният от събитията С.С. рисува символа на „Солидарност“ и нови протестни надписи върху стените на Попа.
1984 г.
Няколко сгради в центъра на София са осъмнали със свастики и надписи Долу БКП върху своите стени. Всеки от приятелите, с които се прибирам от дискотеката „Петър Берон“, е арестуван като „проводник на западно влияние“, но никога преди това не съм чувал за подобен тип протест и съм искрено уплашен.
1985 г.
Емблемата на Motorhead, закачена на черното ми кожено яке, проблясва на слънцето и „хипнотизира“ седналия пред мен пътник в автобус № 76. Възрастният мъж, облечен с овехтял кафяв костюм, гледа право пред себе си и непрекъснато повтаря „Педераст, педераст“. Вече не съм уплашен. Усмихвам се.
Горбачов вече е обявил политиката на гласност и преустройство, линия, която в България е забранена до 1989 г.
1986 г.
Върху работнически фургон до стадион „Васил Левски“ се появява надписът Клуб римско пране. Няколко дни по-късно неговият автор, навършилият скоро 18 години Камен Белопитов, спира на улица „Шишман“ и вади флумастер от джоба си. Бързо написва Дестилиран възрожденец и Въндализъм. Минувачите поспират, след което подминават, без да разбират.
1987 г.
Учителският съвет на 7-о училище обсъжда поведението на Камен. Директорката го пита какво означава: Увещавам водоеми, а Белопитов отговаря: „Същото като Кандърдисвам язовири“.
Ноември 1987 г.
Гражданските протести против обгазяването на Русе за първи път придобиват открит политически характер – неизвестна ръка написва Долу БКП на сградата на вестник „Дунавска правда“. Властта използва всякакви начини за следене, сплашване и дискредитиране на протестиращите и подкрепящите протестите граждани и инициативи.
Януари 1989 г.
Три от фасадите на бул. „Ленин“ (днес „Цариградско шосе“) осъмват с надписа Тодор Берия Живков. Два месеца по-късно на същото място цивилни служители на МВР преследват и прострелват Симон Варсано, докато подновява надписа си, въоръжен с черна вакса за обувки.
Простреляният на две места Варсано е арестуван.
Май 1990–май 1993 г.
Въздухът ухае на свобода. Графитите на Камен са върху повечето телефонни кабини, улични лампи и пейки в парка и отразяват абсурда на българския преход: Житейска рамка по лиценз, Консервиран възрожденец, Мамино акулче
„Всяка неделя“, БНТ
Кеворк Кеворкян модерира телемост София–Москва, по повод графитите в София. Кеворян пита – това протест ли е, а руският коментатор говори за перестройката. Камен продължава да пише: Керван легализатори, Партийно гръбоносене, Камара от подлоги.
октомври 1993 г.
Откривам Камен, седнал по турски във фоайето на Медицинския университет. Бързащите за лекции студенти го подминават учудено. Поздравявам го и той вдига приведената си глава. Говорим кратко, с изнанада научавам, че той също учи медицина, след което отново потъва в своя свят… Година и половина по-късно го намират мъртъв в дома му. Последният му надпис върху предсмъртната бележка гласи: Спасете детето.
2009 г.
Шестнадесет години по-късно и вече в XXI век, стойностните графити артисти продължават да се броят на пръсти. Един от тях е Георги Младенов Bloke, темите на когото са изцяло в духа на противодействието. Негов е графитът на стрелящ с базука срещу Народното събрание, различни варианти на който се появиха по време на протестите през следващите няколко години.
Негов е и графитът с полицай, който влачи след себе си студент. Нарисуван е върху стената на Софийския университет скоро след жестокото потушаване на студентския протест през януари същата година.
Почти веднага след като е заличен, на негово място Bloke написва Истината остава.
2011 г.
На 12 януари Георги Младенов Bloke е намерен убит до същия този университет. По тялото му са открити десетки рани от нож.
На 17 юни войниците от паметника на Съветската армия са „преобразени“ в популярни комиксови герои. Посолството на Русия и редица проруски организации реагират остро, тогавашният министър на културата дефинира акта като вандализъм, а прокуратурата завежда досъдебно производство за хулиганство срещу неизвестен извършител. Акцията обаче допада на много от жителите на столицата и е подкрепена от по-голямата част от неправителствения сектор. Възникналият конфликт се превръща в международен скандал, поради което през нощта срещу 21 юни боята от паметника тихомълком е изличена.
По-късно членовете на инициативата Destructive Creation признават авторството си над проекта. Името на групата е игра на думи, заимствана от понятието на известния икономист Йозеф Шумпетер creative destruction (съзидателно разрушение), който описва как финансовите иновации водят до фалита на определени институции и модели.
Май 2018 г.
Петнадесет години след смъртта на Камен и седем от тази на Георги стените в София ни бомбардират с цветни билбордове, огромни графити и плакати. Сред тях се откроява знак от три кръгчета.
Авторът, Самуил Ваклинов, е роден година преди самоубийството на Камен. Сега би трябвало да е на 16 години, но по-рано същата година умира при експеримент с лекарства. Или както Камен – поради невъзможността да се впише в арогантното общество на заобикалящата го мачовщина. Неговият брат, Борис, обяснява: Знакът символизира Марс с двата му спътника. Марс е богът на войната, а ние се противопоставяме на света и училището, които ограничават мисленето и свободата. Обяснява нуждата да рисува така: Рисувам, заради липсата на смисъл и за да мога да домисля мисълта си. Блокажът да уча е чисто психологически – училището не проявява интерес, учителите не знаят как да се свържат с нас, а повечето възрастни имат предварителни тези за всичко.
За разлика от творчеството на Камен и Самуил, рисунките на Борис са израз на по-сложна техника и символна система. Ключова тема в тях са празнотата, страхът и техният антипод – мисленето. Рисунъкът винаги е крехък и ефимерен. Ако вземем за пример Мисловно същество, правят впечатление корените, стъблото, новопоявилите се клони и цветове, които се стремят към стабилност и връзка помежду си и със средата около тях.
Графитът като противодействие
Всички политически режими познават и използват силата на образа за налагане на своята власт. Тоталитарните общности предизвикват тежки поражения върху емоционалния живот, а често пъти и смъртта на най-уязвимите измежду нас. Комунистическата власт налага своята пропагандна иконография и жестоко преследва всяка форма на съпротива. Уличното изкуство като протест има сложна история (Тенев, Г., 2015, 2018; Илиев, К., 2016; Николов, Т., 2018, Василев, 2018). За разлика от предишните проучвания, целта на моят текст е да събере и представи известните източници и референции към политически и социално-ангажирани форми на уличното изкуство в периода от 1945 г. до днес.
Изводът, който се натрапва с убедителна яснота, е, че характерна черта на българските политически графити е едновременната провокация на властта и стимулирането на размисъл. Това е обединителната линия между С. С., Камен Белопитов, Симон Варсано, Герги Младенов Bloke, Destructive Creation, Самуил и Борис Ваклинови. Това е особено важно в тоталитарните и посттоталитарни общества, чиято основна цел е унищожението на мисленето и всяка форма на различие.
Правилната оценка на политическите графити изисква те да бъдат разглеждани не само естетически, но и в техния исторически и социален контекст. Не трябва да забравяме, че за разлика от другите страни от Източния блок България не преживява политически протести в мащабите, характерни за Полша, Унгария и Чехия. Опитите за съпротива са жестоко потъпквани още от 9 септември 1945 г., когато репресивният апарат пресява достъпа на широката публика до българските творци, а опонентите и техните поддръжници са репресирани и изключвани от професионалните организации, а когато трябва – изселвани и убивани. Затова и графитите се превръщат в една от малкото и важни форми на бунт.
Библиография
Василев, С. (2018). „Спасете детето“: Кратки форми 1984-2018 г., Университетски дневник, бр.23 (2018), НБУ София.
Николов, Т. (2018). Случаят „Варсано“ или отпорът на сковаващия страх, Портал Култура, 15 март 2018;
Илиев, Кр. (2016). Форми на съпротива. СГХГ, София, 2016
Тенев, Г. (2015). Надписи на стена, „Изкуство за промяна 1985-2015“, съставител Мария Василева, стр. 197-203, София, 2015.
Тенев, Г. (2018). Симон срещу страха (Случаят Варсано), продуцент „Агитпроп“, 2017.
