0
2389

Графитите като протест. 1969-2018 г.

снимка Нели Воева

Текстът връща към историята на социално ангажираните и политически графити в България и съдбата на техните автори. Обхванатият период от време е близо петдесетгодишен – от появата им през 1969 г. до 2018.

1945 г.

Всяко разминаване с комунистическата идеология, включително в областта на изкуството, се преследва, отстранява, а в част от случаите се унищожава физически. Модерното изкуство се заклеймява като вражеско и човеконенавистно, и се обявява за продукт на психично болни и психопати. Забранено е внасянето на книги, албуми и каталози, както и организиране на изложби с потенциално модерен характер. 

Ноември 1967 г.

Новоучреденото Шесто управление на Държавна сигурност обединява съществуващите до този момент органи на репресивния апарат с цел борба с идеологическата диверсия, контрареволюционните, националистически и други противодържавни прояви в страната. Негова основна задача е контролът на потенциално критичните към режима групи с влияние върху общественото мнение – интелигенцията, младежта, религиозните и етническите малцинства.

1968 г.

Пражката пролет и бунтове в Париж са потушени с военна сила, танкове и парашутисти. Шесто управление се разполага в някогашния Дом на военноинвалидите на улица „Солунска“ в София. От този момент нататък то има огромен състав и осъществява депостичен контрол върху всичко, което приема за идеологическо – литература, изобразително изкуство, скулптура, кино, театър, радио, телевизия и медии.

1969 г.

На сутринта след откриването на изложбата на самоубилия се заради изключването му от Художествената академия Маргарит Цанев – Марго, сградата на академията осъмва облепена с антиправителствени и антиакадемични лозунги. Същият ден МВР започва щателно разследване, а изложбата е закрита.

Декември 1980 г.

В 2 часа сутринта натовареният с раница, пълна с бои, С. С. стига до сградата на Нотариата. Нощта е изключително студена, а наоколо е мъртвило. С.С. изписва на стената откъм ул. „Граф Игнатиев“ десетки протестни надписи срещу убийството на Джон Ленън и погромите срещу гладната стачка на няколкото хиляди полски работници, създали малко по-късно „Солидарност“. Гражданите са изненадани, а държавната власт скандализирана. Служителите на МВР дълго не успяват да заличат нарисуваните с три слоя червена боя графити. Сградата на Нотариата придобива култов статут, а комунистическата власт подготвя откриването на най-значимите си идеологически символи – Дом-паметника на БКП на връх Бузлуджа и Народния дворец на културата в София.

Май 1981 г.

Дни преди посещението на председателката на Комитета за изкуство и култура Людмила Живкова в 122-о училище в София, С.С. осъществява своята втора акция. Той рисува множество протестни символи и антикомунистически надписи по стените и стълбите на училището. Осъществената посред бял ден акция е докладвана от очевидци, а С.С. е арестуван, бит и малтретиран в 4 РПУ.
Членовете на оглавявания от Лех Валенса „Солидарност“ наброяват вече десет милиона души – страхуващите се от подобно развитие и в България органи квалифицират надписите като акт на вандализъм. Те организират бригади от ученици, които не успяват да ги заличат, и се налага пребоядисване на училището.

Декември 1981 г.

На 16 декември въоръжени с танкове военни и полицейски части са изпратени да смажат миньорски протест във Вуек, Полша. Миньорите водят сражения и на няколко пъти успяват да ги отблъснат. След като военният министър нарежда да се използва оръжие, се стига до убийството на 9 миньори и раняването на десетки. Следва вълна на протести и комунистическата власт обявява военно положение в Полша.
Същата нощ афектираният от събитията С.С. рисува символа на „Солидарност“ и нови протестни надписи върху стените на Попа.

1984 г.

Няколко сгради в центъра на София са осъмнали със свастики и надписи Долу БКП върху своите стени. Всеки от приятелите, с които се прибирам от дискотеката „Петър Берон“, е арестуван като „проводник на западно влияние“, но никога преди това не съм чувал за подобен тип протест и съм искрено уплашен.

1985 г.

Емблемата на Motorhead, закачена на черното ми кожено яке, проблясва на слънцето и „хипнотизира“ седналия пред мен пътник в автобус № 76. Възрастният мъж, облечен с овехтял кафяв костюм, гледа право пред себе си и непрекъснато повтаря „Педераст, педераст“. Вече не съм уплашен. Усмихвам се.
Горбачов вече е обявил политиката на гласност и преустройство, линия, която в България е забранена до 1989 г.

1986 г.

Върху работнически фургон до стадион „Васил Левски“ се появява надписът Клуб римско пране. Няколко дни по-късно неговият автор, навършилият скоро 18 години Камен Белопитов, спира на улица „Шишман“ и вади флумастер от джоба си. Бързо написва Дестилиран възрожденец и Въндализъм. Минувачите поспират, след което подминават, без да разбират.

снимка Нели Воева

1987 г.

Учителският съвет на 7-о училище обсъжда поведението на Камен. Директорката го пита какво означава: Увещавам водоеми, а Белопитов отговаря: „Същото като Кандърдисвам язовири“.

снимка Нели Воева

Ноември 1987 г.

Гражданските протести против обгазяването на Русе за първи път придобиват открит политически характер – неизвестна ръка написва Долу БКП на сградата на вестник „Дунавска правда“. Властта използва всякакви начини за следене, сплашване и дискредитиране на протестиращите и подкрепящите протестите граждани и инициативи.

Януари 1989 г.

Три от фасадите на бул. „Ленин“ (днес „Цариградско шосе“) осъмват с надписа Тодор Берия Живков. Два месеца по-късно на същото място цивилни служители на МВР преследват и прострелват Симон Варсано, докато подновява надписа си, въоръжен с черна вакса за обувки.
Простреляният на две места Варсано е арестуван.

Май 1990–май 1993 г.

Въздухът ухае на свобода. Графитите на Камен са върху повечето телефонни кабини, улични лампи и пейки в парка и отразяват абсурда на българския преход: Житейска рамка по лиценз, Консервиран възрожденец, Мамино акулче
„Всяка неделя“, БНТ
Кеворк Кеворкян модерира телемост София–Москва, по повод графитите в София. Кеворян пита – това протест ли е, а руският коментатор говори за перестройката. Камен продължава да пише: Керван легализатори, Партийно гръбоносене, Камара от подлоги.

снимка Нели Воева
сн. Нели Воева

октомври 1993 г.

Откривам Камен, седнал по турски във фоайето на Медицинския университет. Бързащите за лекции студенти го подминават учудено. Поздравявам го и той вдига приведената си глава. Говорим кратко, с изнанада научавам, че той също учи медицина, след което отново потъва в своя свят… Година и половина по-късно го намират мъртъв в дома му. Последният му надпис върху предсмъртната бележка гласи: Спасете детето.

2009 г.

Шестнадесет години по-късно и вече в XXI век, стойностните графити артисти продължават да се броят на пръсти. Един от тях е Георги Младенов Bloke, темите на когото са изцяло в духа на противодействието. Негов е графитът на стрелящ с базука срещу Народното събрание, различни варианти на който се появиха по време на протестите през следващите няколко години.

Сн. Капитал

Негов е и графитът с полицай, който влачи след себе си студент. Нарисуван е върху стената на Софийския университет скоро след жестокото потушаване на студентския протест през януари същата година.

Почти веднага след като е заличен, на негово място Bloke написва Истината остава.

2011 г.

На 12 януари Георги Младенов Bloke е намерен убит до същия този университет. По тялото му са открити десетки рани от нож.

На 17 юни войниците от паметника на Съветската армия са „преобразени“ в популярни комиксови герои. Посолството на Русия и редица проруски организации реагират остро, тогавашният министър на културата дефинира акта като вандализъм, а прокуратурата завежда досъдебно производство за хулиганство срещу неизвестен извършител. Акцията обаче допада на много от жителите на столицата и е подкрепена от по-голямата част от неправителствения сектор. Възникналият конфликт се превръща в международен скандал, поради което през нощта срещу 21 юни боята от паметника тихомълком е изличена.

„В крак с времето“, Destructive Creation 2011

По-късно членовете на инициативата Destructive Creation признават авторството си над проекта. Името на групата е игра на думи, заимствана от понятието на известния икономист Йозеф Шумпетер creative destruction (съзидателно разрушение), който описва как финансовите иновации водят до фалита на определени институции и модели.

Май 2018 г.

Петнадесет години след смъртта на Камен и седем от тази на Георги стените в София ни бомбардират с цветни билбордове, огромни графити и плакати. Сред тях се откроява знак от три кръгчета.

снимка С. Василев

Авторът, Самуил Ваклинов, е роден година преди самоубийството на Камен. Сега би трябвало да е на 16 години, но по-рано същата година умира при експеримент с лекарства. Или както Камен – поради невъзможността да се впише в арогантното общество на заобикалящата го мачовщина. Неговият брат, Борис, обяснява: Знакът символизира Марс с двата му спътника. Марс е богът на войната, а ние се противопоставяме на света и училището, които ограничават мисленето и свободата. Обяснява нуждата да рисува така: Рисувам, заради липсата на смисъл и за да мога да домисля мисълта си. Блокажът да уча е чисто психологически – училището не проявява интерес, учителите не знаят как да се свържат с нас, а повечето възрастни имат предварителни тези за всичко.

За разлика от творчеството на Камен и Самуил, рисунките на Борис са израз на по-сложна техника и символна система. Ключова тема в тях са празнотата, страхът и техният антипод – мисленето. Рисунъкът винаги е крехък и ефимерен. Ако вземем за пример Мисловно същество, правят впечатление корените, стъблото, новопоявилите се клони и цветове, които се стремят към стабилност и връзка помежду си и със средата около тях.

Мисловно същество, Б. Ваклинов

Графитът като противодействие

Пловдив, снимка Атанас Шиников

Всички политически режими познават и използват силата на образа за налагане на своята власт. Тоталитарните общности предизвикват тежки поражения върху емоционалния живот, а често пъти и смъртта на най-уязвимите измежду нас. Комунистическата власт налага своята пропагандна иконография и жестоко преследва всяка форма на съпротива. Уличното изкуство като протест има сложна история (Тенев, Г., 2015, 2018; Илиев, К., 2016; Николов, Т., 2018, Василев, 2018). За разлика от предишните проучвания, целта на моят текст е да събере и представи известните източници и референции към политически и социално-ангажирани форми на уличното изкуство в периода от 1945 г. до днес.

Изводът, който се натрапва с убедителна яснота, е, че характерна черта на българските политически графити е едновременната провокация на властта и стимулирането на размисъл. Това е обединителната линия между С. С., Камен Белопитов, Симон Варсано, Герги Младенов Bloke, Destructive Creation, Самуил и Борис Ваклинови. Това е особено важно в тоталитарните и посттоталитарни общества, чиято основна цел е унищожението на мисленето и всяка форма на различие.
Правилната оценка на политическите графити изисква те да бъдат разглеждани не само естетически, но и в техния исторически и социален контекст. Не трябва да забравяме, че за разлика от другите страни от Източния блок България не преживява политически протести в мащабите, характерни за Полша, Унгария и Чехия. Опитите за съпротива са жестоко потъпквани още от 9 септември 1945 г., когато репресивният апарат пресява достъпа на широката публика до българските творци, а опонентите и техните поддръжници са репресирани и изключвани от професионалните организации, а когато трябва – изселвани и убивани. Затова и графитите се превръщат в една от малкото и важни форми на бунт.

Библиография

Василев, С. (2018). „Спасете детето“: Кратки форми 1984-2018 г., Университетски дневник, бр.23 (2018), НБУ София.
Николов, Т. (2018). Случаят „Варсано“ или отпорът на сковаващия страх, Портал Култура, 15 март 2018;
Илиев, Кр. (2016). Форми на съпротива. СГХГ, София, 2016
Тенев, Г. (2015). Надписи на стена, „Изкуство за промяна 1985-2015“,  съставител Мария Василева, стр. 197-203, София, 2015.  
Тенев, Г. (2018). Симон срещу страха (Случаят Варсано), продуцент „Агитпроп“, 2017.

Светлозар Василев е преподавател в Нов български университет, където води курсове в областта на емоционалното развитие, човешките отношения и психопатологията. Завършва медицина и психиатрия, след което специализира психоанализа в Холандия и Великобритания. Съучредител е на първия български център за психоаналитична терапия и на инициативата „Психоанализа и кино“. Автор е на публикации в областта на психиатричната епидемиология, психоанализата, образованието, изкуството и културата.
Предишна статияСцени от живота на сценариста
Следваща статияСмисълът на Съединението