1
363

Да видим лицата на тези, които са отстоявали себе си

Katya Atanasova

На 12 ноември Българската национална телевизия започва нова документална поредица, която разказва историите на хора, преживели репресиите на комунизма. За героите на „Отворени досиета” от продуцентката Катя Атанасова.

Проектът „Отворени досиета” има  за цел да съхрани паметта за миналото, да покаже какво се случва с хора, репресирани от комунистическия режим, 25 години след края му. Сценарист е журналистът Христо Христов, режисьори на филмите: Николай Василев, Любомир Младенов, Димитър Коцев-Шошо.

До какви истини успя да стигне проектът „Отворени досиета”?

Ще ми се да вярвам най-вече, че сме казали на зрителите истините на нашите герои. Как те са живели в комунизма, през какво са преминали, как днес живеят с миналото си. За нас, екипа на „Отворени досиета”, беше важно да не се произнасяме като крайна инстанция, да не издаваме присъди, да не сме нито мрачно-осъдителни, нито патетично-възхваляващи. Искахме да кривнем встрани от „големия” разказ за онези времена, да чуем частната история, личния глас, да видим лицата на хората, които са отстоявали себе си, свободата си, и то във време, в което всички ние, сме живели в лъжа. С шестте филма от поредицата искахме да срещнем зрителите с „малките” герои, да се запитаме какъв е смисълът на човешкото страдание и много се надявам, че с тях ще разберем повече и за безсилието, и за силата. За това кое прави човека способен да застане сам, с лице срещу една цяла система. Надявам се всеки зрител да намери своя истина в тези филми.

Разказът от първо лице винаги е по-силен, по-въздействащ. Кои са героите, които ще видят зрителите – тези, които застанаха пред камерата с лицата и раните си?

Петко Огойски е писател и общественик, депутат в 7-ото Велико народно събрание. Един от малкото живи бивши лагеристи от концлагера „Белене”. Автор е на книгата „Записки за българските страдания 1944-1989 г.”, която се нарежда сред значимите мемоарни произведения за комунизма в България, написана от една от жертвите му.

Георги Саръиванов е един от тримата живи днес политически затворници, осъдени на смърт през първата половина на 50-те години, изпратен да отслужва казарма в трудови войски в мина „Бухово” като син на капиталист по обвинение в „саботаж”. Осъден е на смърт. Половин година престоява в килия на смъртен, окован във верига, очаквайки изпълнение на присъдата. Тя е заменена с 20 години затвор, голяма част от които излежава в различни лагери и затвори. Прави четири неуспешни опита да напусне страната по време на събори на българо-югославската граница, без да бъде разкрит от ДС. Петият опит се оказва успешен.

Алфред Фосколо е син на българка и французин, политически затворник, осъден през 1968 г. за разпространение на призив за присъединяване на България към европейската общност. Излежава присъдата си в най-големия затвор за политически затворници в Стара Загора. След излежаване на присъдата напуска България и се връща във втората си родина – Франция. Оттам организира успешен опит за напускане на България с фалшиви документи на своята съпруга. От Франция поддържа контакти със своите приятели – политически затворници в България. Помага на някои от тях да напуснат страната.

Катрин Макаров пристига в България с френски паспорт в началото на 70-те години. Тук попада в средите на руски емигранти. Скоро се оказва подсъдима в процес, инспириран от КГБ и реализиран от Държавна сигурност, като целта е да бъдат „разобличени” разпространяващите антисъветска литература (и произведения на Солженицин) белоемигранти. Със застъпничеството на посолството на Франция няколко месеца след присъдата е освободена и екстрадирана в Париж. Впоследствие се омъжва за един от видните представители на белоемигрантството в България, който също е осъден в този процес.

Георги Заркин е представен чрез разказа на Лъчезар Заркин –  неговия син. Георги Заркин е журналист и писател, жестоко убит в Пазарджишкия затвор през 1977 г., след като ДС не успява да го пречупи.

Халил Расим е преживял 20 години в затворите по времето на комунизма. Един от автентичните противници на „възродителния процес”. Съпротивлявал се открито срещу насилственото преименуване, за което е изпратен в Белене през 1985 г. След промените е председател на фондация „Политически репресирани” в област Кърджали.

Можете ли да обобщите какво се случва с политическите затворници – какви
са били тогава, какви са днес?

Мисля, че обобщенията са работа на историците. Това, което мога да кажа аз, срещайки се с тези хора и тяхното минало, е, че всеки от тях притежава достойнство, достойнството на личност, която просто е отстоявала себе си и ценностите, в които вярва. Пребиваването в затвори и лагери не само е увредило физическото им здраве (особено на някои от тях), но е белязало и днешния им ден. Днес тези хора сякаш живеят два живота – сега и преди. И трябва да кажа, че такова живеене е посилно само на малцина. То е бреме, което те носят със сила и чест.

Шестте документални филма в поредицата „Отворени досиета”  ще се излъчват всяка сряда от 22 часа.