1
1289

Жертвеник

z3

Филмът на Павел Веснаков, който представяме тази седмица в рубриката „15 минути” за късометражно кино, е за любовта и заедността, за сливането на поезията и живота, пише селекционерът Димитър Радев.

„Жертвеник”, 13 мин., 2010 г.

Режисьор, оператор и монтажист Павел Веснаков

По стихове на Павел Веснаков, изпълнение Елена Веснакова

Оригинална музика в изпълнение на Моно

 

Аз и Ти

И все така за тебе съм,

и все така за мене си,

ти никога не беше сън,

аз никога не бях красив,

но пък прекрасен беше ти

и в най-възвишения час

ти първа пак ме извести,

че с ти се означава аз.

 

Павел Веснаков

 

Когато прочетох интервю с Павел Веснаков след успеха на „Парафиненият принц” на София Филм Фест 2013, разбрах, че един от любимите му режисьори е Андрей Тарковски. В същото интервю прочетох, че Павел харесва филма на Андреа Арнолд „Аквариум”, а след като гледах неговите късометражни филми „Влакове” и „Парафиненият принц”, ясно усетих приликата в естетиката и темите. Чудех се кой от двата филма да пуснем в рубриката „15 минути” на Портал Култура. Тогава в профила на Павел във Vimeo открих трети филм, на който се спря вниманието ми.

„Жертвеник” от 2010 г. е филм за неговото семейство, за неговите дядо и баба Павел и Елена Веснакови. Тогава разбрах защо Павел харесва Тарковски. В „Огледало” звучат автентични записи на бащата на Андрей Тарковски, Арсений, а в „Жертвеник” филма на Павел, неговата баба чете стиховете на дядо му.

z1

При срещата ни Павел ми разказа, че когато е снимал в Жеравна кадрите със семейството си, дядо му е бил след прекаран инсулт и затова се наложило баба му да прочете стиховете. Те звучат просто и ясно, в атмосферата на семейната къща с нейните обитатели от три поколения, с трапезата, посудата, със скромната мебелировка. Режисьорът Павел Веснаков е внук на поета Павел Веснаков, а във филма през поезията, през плътта на словото открих образа на любовта, на грижата, на наследената чувствителност и искреност към неподправената истина на художника.

Усетих и любовта, която свързва Елена и Павел Веснакови, не само заради начина, по който тя чете стиховете. Нещо в нейния глас, в прелистването на страниците, в назоваването на стиховете, които рецитира, издава, че двамата живеят в заедност, че споделят нещо дълбоко и общо, някаква тайна.

Павел ми сподели, че само месец след смъртта на дядо му си отишла и баба му. Помислих си, че съм чувал много стихове за любовта, но рядко съм срещал такава откровеност в сливането на поезията и живота с неговата сила да сбъдва желания, над които дори смъртта няма власт. Като в едно от стихотворенията на Павел Веснаков.

Любов и смърт не се отлагат и ако ме обичаш ти,

ела при мен сега, веднага с лазурните си висоти.

 

Димитър Радев

 

vesnakov1Павел Веснаков е роден преди 26 години. Завършил е кинорежисура в Новия български университет. Дебютният му филм „Влакове” спечели наградата Jameson на София Филм Фест 2011 и наградата за най-добър български късометражен филм на фестивала в Балчик „В Двореца”.

С втория си филм „Парафиненият Принц” Веснаков повтори успеха си: през 2013 г. на СФФ , а миналата година и в Балчик. Освен това филмът получи Голямата награда Златна роза за най-добър късометражен филм на фестивала във Варна през 2012 г.: „за силата на реализма и емоционалната ударност, с които постига болката на едно поколение”, пише в мотивите си журито. През 2012 г. „Парафиненият принц” получи и едно от двете отличия на журито на международния фестивал в Сараево.

Понастоящем Павел Веснаков се готви се да снима първия си пълнометражен нискобюджетен филм.