10
820

За противо-съборното решение на Св. Синод (1)

KYanakiev

Поради приетото под натиска на Московската патриаршия тълкувание, Всеправославният Събор (подготвян от 93 години и насрочен за Петдесетница т.г.) да се смята за каноничен само ако в него участват абсолютно всички поместни православни църкви, решението на Св. Синод на БПЦ да откаже да участва в него, изправя този така дълго и мъчително подготвян събор пред провал.

Вече изразих своите подозрения, че синодалното решение е взето по външни внушения (от Москва) и определих оповестените му мотиви като „радикално некоректни“ (вж. в-к Дневник, 03.06. 2016). Разбира се, бях атакуван за становището си. Ето защо бих искал тук да го защитя по-подробно и максимално обективно (припомняйки най-вече факти).

В интерес на избягване на спекулациите ще оставя настрана подозренията си за „руската връзка“ на синодалното решение и ще се концентрирам изцяло върху официално обявените мотиви за него. Доколко те са обективни и – което е не по-малко важно – дори да имат някакво основание, честно и коректно ли бе БПЦ да излиза с тях сега, половин месец преди датата, на която е обявено откриването на Събора?

Нека се съсредоточим върху текста на „Решението“.

Първата „причина“ Св. Синод да „настоява“ Всеправославният Събор да бъде отложен и подготовката за неговото провеждане да продължи, като в противен случай БПЦ заявява, че няма да участва в него, е: „липсата в дневния ред на Всеправославния Събор на особено важни за св. Православие теми, които да имат актуално значение и да изискват своевременно всеправославно съборно решение“.

По нея ще кажа следното: списъкът от теми, които да бъдат обсъдени на един бъдещ Всеправославен Събор, е предложен и приет преди точно 40 години на Първата предсъборна всеправославна конференция в Шамбези (1976 г.). Припомням ги:

1. Православната диаспора

2. Автокефалията и начина, по който тя бива обявявана.

3. Автономията и начина, по който тя се обявява.

4. Диптихите.

5. Календарния въпрос.

6. Препятствията за брака.

7. Значение и съвременна практика на поста.

8. Отношения с останалата част от християнския свят.

9. Православната Църква и икуменическото движение.

10. Приноса на Православието за мира, правосъдието, свободата, братството и любовта сред народите и премахването на расовите и друг форми на дискриминация.[1]

Прочитайки въпросния списък, и аз бих могъл да се съглася, че не всички теми в него са най-важните и имащите най-актуално значение за съвременното Православие. Питам обаче: в онзи момент (1976 г.) БПЦ изразила ли е такова становище, каквото изразява днес, 15 дни преди откриването на Събора и четиридесет години след предлагането на темите? Ако не го е направила тогава, в Шамбези през 1976 г. – примерно поради комунистическия похлупак, под който е била поставена – направила ли го е в някой по-късен период? Защото със сигурност и след онази дата е имала възможност да направи това (а щом счита така, както ни информира в т. 1 на Решението си днес, е била и длъжна да го направи). Направила ли го е (т.е. заявила ли е, че в приетия в Шамбези списък липсват „особено важни за Православието“ теми, които да имат актуално значение и да „изискват своевременно всеправославно решение)? Направила ли го е на:

– Втората предсъборна всеправославна конференция през 1982 г., пак в Шамбези, на която за сведение са обсъдени на експертно богословско равнище теми 5, 6 и 7;

– Третата, през 1986 г., Шамбези, на която са обсъдени теми 8, 9 и 10 и е изработена общоправославна позиция по тях (т.е. не само на „фанариота“ от Константинопол);

– Четвъртата, през 2009 г. – изработила след дълги борби обща преходна позиция по темата за православната диаспора;

По-нататък Св. Синод е имал възможност (и е бил длъжен) да заяви, че темите от Шамбези (които си остават темите на Събора и до днес) не са „особено важни за св. Православие“, не са от актуално значение за него и на:

– Синаксиса на предстоятелите на автокефалните православни църкви през 2014 г., когато (поради непреодолими противоречия между поместните църкви – преди всичко между Москва и Константинопол) бива взето решение за оттегляне на темите 2 и 4 (интересно какво е било становището на нашата делегация през 2014 г.);

– Петата предсъборна всеправославна конференция на 10-17 октомври, 2015 г.;

Още веднъж поставям въпроса: обърнала ли е внимание на останалите сестри-православни църкви висшата йерархия на БПЦ през всичките тези 40 години и на всичките тези всеправославни форуми, които изредих, върху това, че темите, които се предлагат за всеправославно съборно решение, не са особено важните и актуални теми, „изискващи своевременно всеправославно решение“? Кога по-точно го е направила, ако го е направила, и може ли да ни представи документи за това?

И ето: тъкмо защото съм абсолютно сигурен, че тя никога не го е направила, аз определям решението на Св. Синод от 1-ви юни, т.г., в което отказът на БПЦ да участва в Събора се обосновава с незначителност и неактуалност на темите, които ще се обсъждат на него, за радикално некоректно. Не може, след като 40 години вселенското Православие е обсъждало и работило по тия теми (поне в последния етап от което обсъждане си участвал и ти), изведнъж да обявиш, че си осъзнал, че въпросните теми не са от съществено значение и не са актуалните за Православието днес.

Но аз и не съм съгласен, че (най-малкото) всички теми, по които се е работило през последните 40 години, са без особено значение и актуалност за св. Православие. От много голямо (и именно актуално) значение безспорно например е проблемът за автокефалията на поместните църкви и начина, по който тя да се обявява – да дам за пример дори само казуса с Македонската църква и този с непризната от Москва, но призната от Константинопол автономна Естонска църква. От също толкова важно (и актуално) значение е и въпросът за уеднаквяването на богослужебния календар, по който да служат всички поместни православни църкви. Сам Ловчанският митроп. Гавриил в свое интервю отпреди няколко дни защитавайки решението на Св. Синод, признава важността на този проблем: „Може ли Православната църква да продължава да служи по два стила? Ако този въпрос не се реши сега на Събора, кога ще се реши?“.

Да, митрополитът веднага ще отговори, че, уви, както въпросът за общия календар, така и въпросът за реда на даване на автокефалия (както и въпросът за Диптихите) са оттеглени  през 2014 г. и няма да се обсъждат и решават на Събора.

Само че както той, така и текстът на решението на Св. Синод пропускат да уведомят църковния народ и широката ни общественост защо това няма да се случи. Аз пък ще го кажа тук. Както въпросът за автокефалията, така и въпросът за Диптихите бяха „извадени“ от програмата на Събора подир много дълга борба (от 1976 г. – януари 2014 г.), след като стана ясно, че Московската патриаршия в никакъв случай няма да приеме взимане на решение по тях (защото не може да наложи своето виждане) и по-скоро ще бойкотира Събора, отколкото да ги допусне. Същото се отнася и до проблема с календара. За да бъда съвсем „документален“, ще цитирам тук официално писмо на Московския патр. Кирил до Вселенския Вартоломей от 14.09.2015 г.: „Относно проекта за документ за календара – пише патр. Кирил – информирам Ваше Светейшество, че в сегашния си вид той няма шансове да бъде приет от Руската православна църква поради сериозната опасност от разкол: ние не можем да си позволим повторение на печалните разделения, които повлече след себе си преходът на някои поместни църкви към новия календарен стил“. Кой следователно не позволи и на този, безспорно (и според митроп. Гавриил) „важен и актуален“, нуждаещ се от всеправославно съборно решение въпрос да не влезе в програмата на Събора?

Следователно, дори да са прави нашите синодали, че в настоящия дневен ред на Всеправославния събор липсват „особено важни“ и „актуални“ за Православието теми, които „изискват своевременно решаване“, некоректно е от тяхна страна да не ни осведомят коя поместна църква (преди всичко) направи всичко възможно през последните години това да е именно така, както и да премълчават своята пасивност и безусловно съгласяване с „големия брат“ през същия период. Предупреждавам тук, че разполагам с копия от официалната кореспонденция на Българския и Константинополския патриарси от 2014 – 2015 г. във връзка с подготовката на Събора, от която тази пасивност става неопровержимо ясна, и съм готов да ги публикувам, за да докажа твърдението си.

Но и по принцип: ако през цялото време от 1976 г. до юни 2016 г. синодалите ни са имали съзнанието, че за общоправославно съборно решение не са поставени истински важните теми на св. Православие, къде е била тяхната архипастирска отговорност да поставят – вместо обнародваните и известни на всички от половин век теми – същински важните за Православието въпроси? Могат ли да ги формулират поне днес, когато обосновават отказа си за участие в Събора по тази именно причина? A propos: припомням си, че в официалната „Докладна записка“ за първото мирно посещение на патр. Неофит в Константинополската патриаршия от 20 до 23 септември 2013 г. ние научихме, че по време на това посещение патр. Вартоломей е изразил мнението, „че прави лошо впечатление слабото присъствие на БПЦ в междуправославния диалог“, и е настоял висшите ни йерарси най-сетне да дадат своето становище по цял ред процедурни въпроси, касаещи организацията и начина на вземане на решенията на бъдещия Всеправославен Събор, което те – става ясно от текста на документа – непоправимо са закъснели да направят.[2]

Ако нашите синодали въобще са имали (и имат днес) някаква визия за алтернативни и същински важни за вселенското Православие теми, които се нуждаят от „своевременно всеправославно съборно решение“, те би трябвало да постъпят поне като Сръбската Патриаршия, която единствена, макар и също не много коректно (в писмо от юли 2015 г., т.е. само 11 месеца преди насрочената дата за Събора) предложи няколко такива теми. Нищо подобно Св. Синод на БПЦ не е направил. Ето защо днес, повтарям – 40 години след обявяването на темите за съборно решение, 2 години след принудителното отпадане на трите, най-малкото практически съществени за бъдещия живот на Православната църква теми под руски натиск и (само) 15 дни преди насрочената дата на Събора – да се обосновава отказът на БПЦ да участва в него, е абсолютно некоректно и неубедително.

С голямо прискърбие същите две думи ще трябва да употребя за посочената в решението от 1 юли, т.г. трета причина на Св. Синод да заяви волята си „за неучастие“ във Всеправославния събор, а именно:„невъзможността, според вече приетия регламент… да бъдат редактирани текстове в хода на работата на Събора“, като тук трябва да бъдат добавени и всички упреци към съборната процедура, за които четем в споменатото по-горе интервю на митроп. Гавриил Ловчански, както и в писанието на студентката по богословие Василианна Мерхеб.

Но за това следващия път.



[1] Вж. сп. Християнство и култура, бр. 1 (88), 2014, стр. 11

[2] Вж. сп. Християнство и култура, бр. 1(88), 2014, стр. 7.

Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: "Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията"; "Религиозно-философски размишления"; "Философски опити върху самотата и надеждата"; "Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие"; "Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието"; "Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението"; "Светът на Средновековието"; "Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива"; "Европа-Паметта-Църквата. Политико-исторически и духовни записки" (текстове, публикувани в Портал Култура). През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев - "Christianitas, Historia, Metaphysica". Най-новата му книга е "Христовата жертва, Евхаристията и Църквата. Студии върху библейските основания" ("Комунитас", 2017).
Предишна статияLiima, другото име на колективната импровизация
Следваща статияЖивеем без хоризонти

10 КОМЕНТАРИ

  1. БПЦ е в уникално състояние на едновременно и помесна и филиял на РПЦ. Шизофренията на клира ни показва че те служат на други кесар и припознават друга страна неже ли България. Клрът ни подготвя тихомълком да ни отчужди духовно Европа и да ни тикнат в Евразия (руската доктрина ни казва че православието е евразийско) за да могат в последствие всичи ние да отидем под скиптъра на новоимперски Император. Не е параноя. Руснаците го пишат по сайтовете си. Тъпото е че поповете ни предават а ние ги търпим.

  2. Почитания на проф. Янакиев. Чел съм и по-силни негови тези.
    Изненадва ме изместването на центъра от богословската проблематика към актуалната политика.
    Вселенски събор не е имало 1200 години. Двата междувременни са обявени за лъжесъбори и не са признати от Църквата.
    Какъв е непреодолимият проблем пред православието, който трябва да се реши след 10 дни в Кипър?
    Защо документите, разнасяни между поместните църкви „на подпис“ няма да се обсъждат и редактират на този събор?
    Проф.Янакиев прекрасно знае какво е Църква. Това не са 24 митрополити. Това са миряните, свещениците, архиереите. Защо на този събор е предвидено представителство само на част от висшия клир? При това – както оставам с впечатление – и неговата дума няма да се чуе.

    Онова за Москва-та е под нивото на проф. Янакиев и ми се щеше да не бях я прочел.

    • Доктор Д, коя богословска проблематика не е политическа? Подскажете на заблудения от историята – кесаря който назначава патриарсите, папата който назначава кесарите или Кирил или Неофит които са агенти на кесаря?

      • Благодаря за въпроса.
        Богословието няма допирни точки с политиката. Отворете Новия завет. Къде там намирате политика?
        Да, политиката се е опитвала и опитва да подчини богословието и да накара клира да работи за конкретна доктрина и примерите, които давате са именно в тази насока. Историята не е науката, която ще ви е от полза, за да откриете Бог.

        Душата на човекът е вселена. Познавам известен художник, който през 1990 на голяма изложба извади като част от пространствена инсталация, картончето,с което е бил вписан като доносник на ДС. Това, че е бил изнудван от ДС и има картонче, не му пречи да е световно признат артист.
        Аз неглижирам тези неща, защото съм живял през онова време и много добре помня милициите.
        Не съдете, за да не бъдете съден.

        • Ба бога докторе, оставете новия завет защото той е политически назначен. Самата христова секта става значима благодарение на политическата намеса на митриста Константин. Християните са били 10% от населението на Империята. Благодарение на политическото назначение те стават популярни. Като комунистите у нас. Били са 4000 на 9ти. След 40 години стават милион. Христянството винаги е било политика. Примерно светия дух е от бога или от бога и сина. Тази смешка мяза ли ви на теологически спор? Тъпо е като политика. В същност аврамистичните религии са филосовски импотентни. Като цяло са персийко отмъщение. Не съдете за да не бъдете съден… контра имперски слоган който никога не е бил нещо повече от лозунг. Най добрите времена на европейското човечество са били преди и след Христа – класическият и секуларният свят….

  3. Надявам се,че написалият и прочелите написаното ,да знаят какво е да си Божий служител.За да се изисква от него нещо по човешко желание означава да се налага свое мнение на Бог.Кое е по-правилно? Добре е да се замислим.Не всяко наше желание е угодно Богу.