Те се появиха с големи картонени листове като корици на книги, със саморъчно изписани заглавия и имена на автори. Кориците приличаха на книжни щитове. После разбрах, че така ги и наричали. Беше в Деня на будителите. И някак естествено те застанаха в началото на шествието. Една редица от десетина картонени щита, които трябваше да водят и пазят протестиращите. Паисий, Софроний, Ботев, Талев, Димов, Смирненски, Вапцаров, Гео Милев и дори две днешни книги вървяха начело в това прекрасно самоорганизирало се шествие. Беше слънчев този първи ноември, различен. Бях особено щастлив и спокоен да вървя подир книгите щитове. И тези момчета и момичета излизаха всяка вечер оттогава. Четящият човек, за който тайно си мечтаем. Рицари без броня, като момчето от онзи български филм с Апостол Карамитев, който те едва ли са гледали, онова, с картонения щит и броня от кашони. Странни донкихотовци, наивници, както ги нарекоха, тръгнали срещу истински великани… Скоро щяха да се сблъскат с истинските щитове, шлемове, палки, белезници, ключове. Нестройната пехота на четящите срещу добре смазаната машина на полицията.
Един вторник, на 12 ноември.
Най-тъжната София, която съм виждал. София – закрит град. Полицейски, блокиран град. Толкова струпана полиция тези улици не помнят. Като огромно кафкианско насекомо с лъскавите фасетки на шлемовете. Протестиращи срещу полиция. Картонени срещу метални щитове. Шлемове срещу голи лица. Четящи срещу ръмжащи. Резултатът винаги е ясен. Снимките от онзи вторник още не са за гледане.
Това правителство направи великански гафове, но най-големият е, че не разбра какъв шанс имаше с този протест. Шансът да се оттегли тогава, през юни. Сега ще бъде шанс за всички ни, ако то си отиде, без да употреби грубо насилие. Не изпускайте този последен шанс, г-н премиер (вече с малка буква). Прочее, какво четете вечер?
През цялото време ние не спестихме ирониите си към протестиращи и студенти. Нарекохме ги хунвейбини, тези с книгите. Студентът с очилцата, проснат на паважа на Цар Освободител под тежкото тяло на полицая, вероятно е лумпен или наркоман. Или не, пърформър, влязъл в странен танц с полицейско тяло не от своята категория. Този с пукнатата глава просто не е добре с главата. Организирани и платени ги нарекохме, защото не можехме да си представим другото. Раздавали по 30 до 80 лева на стачкуващ, за рана – 700. Толкова евтина пропаганда отдавна не е имало. Все пак си дължим известен вкус и старание.
Тук, ако обвиниш някого, че е част от мафията, безчестен, непрозрачен, той никак няма да се засегне. Ако кажеш на ксенофоба, че е ксенофоб, няма и да те разбере. Пък и това вече минава за ценност. Но речеш ли, че протестиращият човек е красив и смислен, о, небеса, отечеството е в опасност…
Не Пеевски, успелият, а тези от кварталите, дошли с децата си от градинките, разделяли нацията. Не Петното, този рицар на безкнижието, а четящите разделяли народа. Не Орешарски, разпускащият седенки, а преподавателите. Не криещият се като плъх Бисеров, преял с пари, а протестиращите били сити. Не тези, овъртолили се в обръчите от фирми… Не изпълзелите в тъмното биячи на „пришълци”… Не гласуващите с ударно бездарие мораториуми от парламента… Не, не… Сакън. Не срещу тях е нашият сарказъм… Нищо, че докато наричаме студентите хунвейбини и фашисти, истинският фашизъм се търкаля навън необезпокояван. Докато хулим протестиращите, властта намига на мафията. Под нашия прикриващ огън. Бий студента… Хихикай срещу протестиращия… Красиви били а, ще делите отечеството… „Всички те знаят:/ Отечеството е в опасност” по Гео Милев. Но там следва най-страшният въпрос „Прекрасно:/ но – що е отечество?” Биха го съсипали Гео днес за този въпрос. И пак щеше да следва онова негово „главата ми – кървав фенер”…
Да, имаше много драматични кадри от онзи вторник, но два си запазвам за себе си. Единият е с момиче, седнало върху контейнер за боклук, изнесен в средата на Цар Освободител, саморъчна барикада. Момичето е подпряло глава с ръце и сякаш не може да повярва, че това му се случва. Помня това момиче, то носеше една от книгите, моята. Другият кадър е стъпканият Ботев. Картоненият щит с „Борба” на Ботев под няколко чифта еднакви черни лъскави обуща, „кубинки” им викахме едно време. Запомнете тази картина. Стъпкаха всичките ни книги, каза ми един от студентите после, но ние пак си ги взехме.
Ако трябва да си избирам щит, ще остана при тези стъпкани, разкъсани, книжни, саморъчно изписани корици на протестиращите. Щитовете на беззащитните.
Защото всичко това ще свърши. Ще живеем отново заедно. Цяло едно поколение ще носи паметта за съпротива в телата си. И литературата ще бъде просто литература. И всички – ироници и наивници, полиция и студенти, ще си говорим най-сетне. И ще лекуваме заедно раните, не онези от вторник, те са нищожни, а онези от последния век. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Заради оскъдното биографично време, което ни е отпуснато.
Снимката на главната страница е от сайта AzCheta.com.
Благодаря Ви за този поетичен синтез на една неоспорима истина.
Раздайте кърпички, ще се разплача!
Така драматично, сигурно не е и в драматичният театър, да не говорим за така безмозъчните, протестърски прояви!
Още в самото начало, купища хора, събудили се от 4 годишна летария, решиха, че е „време“ (как се определя краен срок на толкова много хора на веднъж, не е ясно) да свалят Добри Джуров от власт и прехвърлиха проекцията си от бледото минало, върху неясни, настоящи, комунистически фигури! Не беше Оставка, не бяха Червени боклуци. След това, хареса им! Взеха да си правят матинета и соарета. Пият кафета и скачат на вувузели. Сближават се. Обръщат си внимание. Клюкарстват! И ако може, междувременно, да падне правителството!
Очевидно, интригите станаха повече от приятните следобеди на кафе и чай, защото се поразпаднаха, така красивите, умни и образовани, натъпкани с естроген, люде (няма друго обяснение за силния женски драматизъм при мъжете на протеста)!
След това, дойдоха „студентите“. Мили и добри деца, които поискаха морал…каквото и да означава това. Играят си на площада. Играят си на платното. Играят си на средновековна игра – превземане на замък! Междувременно, ако може да падне правителството!
Как, въобще, може да хрумне на някой да им посегне?
За 5 месеца, никой не обясни, конкретно! Някаква идея да се роди. Някаква посока да поеме искането.
Тропат с крачета и искат оставка, от тези, които трябва да я дадат! При това, без дума да си разменят!
Раздайте кърпичките, вече плача! Хаха!
Такива като вас не плачат…имат чугунени глави без очи!
„морал…каквото и да означава това.“
Ако не знаеш какво е морал, всякакъв коментар си губи смисъла.
Това се учи първите 7 години и се осмисля следващите 7.
За рицарите с книжните щитове…
За истината и лъжата..
За това че не се гаси туй що не гасне..
… и няма как да бъдат стъпкани и унищожени книгите и вечният стремеж към свободата…
За полета и крилете и за оковите които все някой ден ще станат на прах..
Към INFERNO: Както виждаш аз не се крия зад псевдоним и сега се убедих, че „ОПОРНИ ТОЧКИ“ съществуват – много точно ги спазваш. И утре цял народ ще бъде свидетел на „безмозъчните, КОНТРАпротестърски прояви“ – и в София, и в Пловдив.
Цитат: Прочее, какво четете вечер? (към г-н Премиера)
Ако пофантазирам, ще предположа, че чете нещо от „traditional economics“ или „neoclassical synthesis“ и се надява, че когато „университетската икономика“ не предлага нищо, което да подсказва, как да се излезе от сегашната икономическа ситуация, му остава само да „разтяга оптимистични локуми и да вдъхва увереност в бъдещето“
Не мисля, че хората излезли да протестират трябва и да дават идеи какво да се прави, достатъчно е да показват, че не се чувстват уверени, че посоката е правилната. Г-н Премиера трябва да чете тези сигнали и да прави и прилага политики… Това му е работата. За това получава заплата.
А ако, предлаганите от него политики нямат резултат и не увеличават сугурността на хората и инвеститорите (това изглежда се случва в момента), политиките трябва да бъдат променени или Премиера да си замине…
Моите почитания на автора на горе написаното, но не му прави чест с това
сълзливо есе да се опитва да отклони част от студентската енергия и да я впрегне
към своята собствена каручка…
Студентите трябва винаги да са първи. Срамно, но нашите не са.
Хайде, нека не гледаме по-назад, но къде бяха те последните 4 години, по времето, когато гербаджиите мачкаха всичко наоколо, кастрираха науката, образованието, здравеопазването и какво ли не още…
Къде бяха, когато хората обедняваха прогресивно, когато със заплатите
и пенсиите си вече едвам посрещат елементарните си нужди?
Къде бяха, когато хора в цялата страна се палиха от отчаяние?
Какво направиха през всичките тези години, създадоха ли някаква гражданска структура, дори една жизнеспособна и значима организация, направиха ли една
единствена национална запомняща се акция за помощ на бедстващи, на бедни и неравноправни, на студенти?
Трудно се работи всеки ден в полза роду без да получаваш „кеш“, нали?
Много по-лесно е купонът да върви.
Другият мозъчно недоносен лозунг, че те искат „Рестарт на системата“. 🙂
Душички мили, … какъв рестарт, собствеността е вече разпределена. Толкова.
Било каквото било.
Другият абсурд е лозунгът „Оставка!“.
Добре, мили дечица, хубаво, но какво ще последва при липсата на изградени,
и неопетнени от криминалния преход партии – същото, както и досега.
Предишното младо поколение нямаше необходимия политическия опит
да доведе нещата до край. На сегашното, липсата на политически опит не му е простена. Също както е непростимо е да не разбираш, че страната е пред финансов и социален разпад и всякакви дестабилизиращи действия само ни тласкат към пропастта.
Продължавайте с купона, дечица.
След 2 месеца много от вас ще отидат в чужбина като бели хора, но там няма купон, има работа.
Засрамете се!
Нима студентите са тези, които трябва да водят една държава?? Нима по тяхна вина хората изнемогват, пенсиите и заплатите са ниски?? Студентите ли трябва да носят отговорността за безразличието и некомпетентността, незаинтересоваността на тези преди тях??
Точно така: „собствеността е разпределена“, защото ВИЕ, които сте били преди нас, сте го допуснали!!
Няма от какво да се срамувам!
Напротив, сегашните подбудители на този недоносен протест да се срамуват!
Нямат кауза, нямат искания, нямат лидери, нямат подбор на средствата, нямат опит, нямат реална преценка на ситуацията…
просто тъжно…
Да пречиш на болшинството студенти да учат и да се наливаш с бира в аулата, надявайки се, че провокирайки полицията ще ти пусне няколко капки кръв не е героично, а най-малкото нечестно!
И заслужено не успя…
Никой не иска от тях да водят, те и не могат.
Никой не казва как бяха създадени в България, и не само там, поколения от милиони беззащитни хора. Но съвсем не са малко коментаторите, които ни карат да се питаме дали Господинов пише проза или поезия, дали това е купон или нещо друго. Много предлози, да ни отвлекат от основното в статията. Явно е, че статията не се харесва на доста добре охранените „бдящи борци“. Защо? Защото ако България са я напуснали четири пъти по-вече хора отколкото Полша, това не е от лакомия за лесни печалби в други страни, където не знаят езика, нямат местното образование, връзки, препоръки, средства за живот. Където болшинството отива често само с една риза на гърба и попада в най-долния слой на населението, за да върши работа, която никой друг не иска да прави. ТОВА Е ЗАЩОТО НАЙ-ГОЛЯМАТА ЧАСТ ОТ БЪЛГАРИТЕ НЕ ИСКАТ ДА ЖИВЕЯТ В СЛОЯ НА БЕЗЗАЩИТНИТЕ.
Но как бе изграден този слой. „Бдящите“ ще ревнат: „няма нужда, всички го знаем“, но не казват, че с най-голямото клане в нашата историята и разрушаването на страната от нормална Европейска държава, и включването й в територия на Световната организация на комунистите, всичко бе обърнато с краката нагоре. Никой не пита как така произведените милиони беззащитни маршируваха послушно и викаха на парадите „Сталин“, „Сталин“ или „БКП“, „БКП“. От любов към комунизма или от смъртен страх. Никой не споменава как беззащитните, бяха пращани за превъзпитание, защото носеха дървени копчета, ямурлуци, или даже се осмеляваха да слушат Рахманинов. Създаде се огромния доходен бизнес на доносчиците, където с доказана „бдителност за справяне с враговете“ можеше да получиш апартамент даже за балдъзата, построен с парите на грехотийките, които се надявах на техния номер в банката да дойде и който никога не идваше. Това са минали истории. Но какво стана, тези които създадоха слоя на „беззащитните“, си смениха чадърите и фесовете и продължават да командват беззащитните, както преди да им гласуват за тях, и да ограбват населението както преди. Едната система на получени без никакви усилия облаги, бе заменена с друга. Това е, за което хората протестират сега по площадите. А „бдящите“ могат да им приписват всякакви грехове и епитети, както винаги са го правили по техните указания, наредби, инструкции.