3
1339

Култура, Русия, държава и сигурност

Dani Smilov F

Българският език е особено богат, но не с това, че имаме речников фонд за всеки нюанс, а поради факта, че сме свикнали с малко думи да изразяваме сложни и абстрактни идеи. Е, не винаги се получава, а и често се объркваме при изказа. Мислим си, че сме казали нещо, а то излязло друго, в резултат на което се разбираме или изпокарваме почти без думи. А после се оказва, че важното е останало недоизказано. И тук нямам предвид изявленията на министър Москов за линейките в ромските гета, а правя далеч по-обща и всеобхватна констатация, отнасяща се направо към българския натюрел.

Та като стана дума за Москов, думата „Русия“ е особено експлозивен синтез в родния език: в нея влагаме толкова много и различни значения, че един добронамерен папуаски антрополог направо би се объркал и би ни взел за шизофреници. Та нали при самото произнасяне на тази дума някои се просълзяват, други стават и козируват, трети се попипват за портфейла и се усмихват замечтано, четвърти се изриват, запенват и започват да се оглеждат параноично, пети стягат куфарите и се приготвят за изнасяне в западна посока и т.н. При толкова различни психосоматични реакции е странно, че вместо да ги обозначим с отделни думи, ги свеждаме само до две категории: русофили и русофоби.

При такъв радикален редукционизъм няма как да не се случат недоразумения. Непрекъснато се чуват, например, оплаквания от русофили, които не са признати за такива, защото не се просълзяват и не козируват като чуят заветната парола. В подобна ситуация са и русофобите, които не се оглеждат уплашено или са в невъзможност да се организират бързо за евакуация. От гледна точка на езиково богатство е добре, че напоследък взе по-широко да се използва думата „рубладжия“, която внася известна яснота. Но и тя поставя в неловко положение цели колони от хора – тези, които вземат рубли по дълбоко убеждение, да речем.

Ако беше само думата „Русия“, проблемът щеше да е просто лингвистичен куриоз. Но в подобна ситуация сме и с думи като „култура“, „държава“ и „сигурност“. А най-тежко става положението, когато започнем да комбинираме тези думи в изречения – тогава объркването става пълно. Редовно ще чуете следните комбинации, например:

– „Без Русия нямаме ни държава, ни сигурност, ни култура“;

– „Руската култура е гръбнакът на Държавна сигурност“;

– „Русия е заплаха за държавната ни сигурност и по културна линия“;

– „Културата на Русия е по-съдържателна и по-държавническа от тази на Запада, това е сигурно“;

– „Руската държава и сигурност не трябва да се бъркат с руската култура“ и т.н, и т.н…

Комбинаториката на четирите думи и нейните практически употреби водят до създаването на странни антропо-политически типажи. Например, десен консерватор апокалиптик, възхваляващ руската култура като критика на повърхностността на либералния Запад. Или пък ляв интелектуалец трибун, хвалещ Путиновата политика като изобличител на злините на световния капитализъм. Или пък десни консерватори, които са против Русия, но и против либерализма, който за тях е твърде евро-коректен, евро-гей и направо евро-цигански.

Как може да се отсее плявата от зърното? Как може едни и същи думи да означават толкова много различни неща? Ако дума може да означава почти всичко, то тя почва да означава почти нищо. Така че първото логично предложение за изход от ситуацията е радикална замяна на четирите гореспоменати думи с думата „нищо“. С такава една незначителна езикова реформа ще бъдат автоматично решени парещи проблеми за страната. Например, вместо „комисия по културата“, ще имаме в парламента „комисия по нищото“ – наименование, което далеч по-точно ще отразява нейната функция, а и ще даде възможност не само на Слави Бинев, но и на депутати, които не стават за нищо, да участват активно в дейността й. Вярно е, че комисията би се разраснала по този повод, но това само би й придало допълнителна тежест.

По същата логика автоматично бихме си отговорили на въпроса „Каква е цената на спирането на руския проект Южен поток?“, зер цената за спирането на нищожен проект не трябва да е много висока. А помислете си колко добре би било, когато френският посланик вместо обвинителното „Няма държава!“ е принуден да изрече (поради езиковата реформа) успокоителното „Няма нищо!“, което може да се тълкува и като „Не се притеснявайте, карайте си, както си знаете!“ Е, ще има и известни неудобства, свързани с реформата: кой би си публикувал дълбочинните анализи в портал „Нищо“, например?

Затова все пак е по-добре думите да значат нещо, да имат смисъл, а не само да предизвикват психосоматични реакции, което било основната им функция според някои упадъчни постмодернисти (като Р. Барт). Като почитател на позитивната наука аз призовавам за изясняване на значението на гореспоменатите думи и изрази, както и за по-дисциплинирана употреба на всяко едно от значенията им. Започвам със себе си:

Русия: Кат Русия няма втора и тя се възприема като слънцето и въздуха от мнозина в България, но всъщност става дума за един културно близък на нас народ, който за съжаление все още се бори да реализира идеалите на демокрацията и самоуправлението, и чийто режим напоследък стана агресивен и анексира чужда територия, заплашвайки съседите си и опитвайки се да разедини, отслаби и дестабилизира дори държави от ЕС и НАТО, от които ние сме интегрална част.

Държава: За мнозина у нас това е апарат за оказване на натиск върху тези, които са ти неудобни, с цел извличане на материална изгода, но поради тази широко разпространена дефиниционна грешка се създава впечатлението, че у нас държава няма, защото държавата не е такъв апарат, а точно обратен апарат, който обслужва интереса на всички граждани, отнася се с еднакво уважение към тях, не ги дели на „наши“ и „ваши“, нито по роднинска, нито по приятелска, нито по етническа линия, и който действа по общи правила, а не търси повод да се отклони от тях с извинението, че има и граждани, които го правят, като в твърдението „няма да пратя линейките в ромското гето, защото лекари са били набити от роми.“

Сигурност: Сигурност е такова състояние, в което на първо място има държава, а не тръба, която някоя друга държава охранява.

Култура: Културата е не само вниманието и вещината, но и отговорността, с която се отнасяме към думите и произтичащото от тях.

Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Програмен директор на Центъра за либерални стратегии, София, ежегоден гост-преподавател в Централно европейския университет, Будапеща и доцент по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Климент Охридски”. Той има докторати от Централно европейския университет в Будапеща (SJD, Summa cum laude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003). Специализирал е в University of California, Berkeley, Boalt Hall School of Law и European University Institute, Florence. Автор е на редица академични публикации на английски език в областта на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика. Публикувал е и множество статии в българския печат и периодични издания.
Предишна статияРусия и Западът – кой е по-морален?
Следваща статияТвърде стар за нежна музика

3 КОМЕНТАРИ

  1. Щом стане дума за психосоматични поражения у нас към днешна дата в полетата на културата, симетрията в понятийните натрупвания е като разбъркана с бормашина каша. Например, Култура и Русия в словесно съчетание се връзват хармонично и чудесно( нама как другояче, разбира се, особено в общохристиянските ценности и насочеността към западното изкуство още от времето на Петър Първи, към преклонението пред италианския Ренесанс, европейската архитектура, философите от Просвещението, към класическата музика, театъра, балета и литературната класика на Европа). И да(„и да“, биха рекли клишето в хор), руската култура е гениална. Обаче в тухлите-постулати Култура и Шести отдел на ДС, Култура и апаратчиците от КГБ, Култура и болшевишката проказа в Съветския съюз, Комитетът за култура и велможите от ЦК на БКП, в Култура и АОНСУ или „Работническата класа и културата“, Марксистко-ленинската естетика и идеологическата борба срещу вредните влияния на буржоазната култура, все крепежни елементи в агитпроп апаратната кохорта ( все още жива в лицето на маститите Професори, Писатели, Велики творци и Дейци от времената на Тато), та в тухлите-постулати на теория и практика се отразява, философски речено, бетонният отпор срещу съдържанието на първоспоменатото по-горе словосъчетание „Културата и Русия“. Последиците от рудиментите на втората част от посочените пъклени двуединства служат като жулеща власеница и пред най-горещите приятели на славянската дружба.
    Да вземем като точен пример за продължаващият кошмар от хегемонията на ДС, КГБ, БКП, ЦК в тоталното извращаване на културата и полагането на „правилното“ идейно начало в творческите процеси на класата -хегемон е колосалният съсипник на изобразителното изкуство с хитри очички и очила от с.Обнова. Днес на два етажа от изложбената площ на Шипка 6 се вихри кошмарна инсталация върху гробарско черни панели, организирана от проф.Станислав. Ела да видиш там , брате, ПСИХОСОМАТИЧНИ ПРОМЕНИ: изродска грозотия, сатанинска чревна глистия се шири в патологична квадратура с една едничка цел – да убие завинаги у когото и да било от посетителите надежда за капчица култура и естетика в гроозния ДС-КГБистки противен хаос на живота в пост-комунистическа България. Никакви съпоставки с чалга или кич не издържат. Виждаме зверски неврастенични изстъпления, Гоя би получил инфаркт на секундата.Всички са се надпреварвали във вещерско-сатанистко хоро да избълват екскременти на УЖАСИЯТА, Хичкок щеше да се хвърли от прозореца на залата.

    И процесът е целенасочен, дирижиран дългосрочно и то именно с участието на кагебистката порода убийци на българското. Той никога не е спирал след зловещата дата 9 IX 1944 г, нито след майтапската метаморфоза на червената каста, наречена вдъхновено и от сърце “ промените“.
    Приятно пътешествие до Шипка 6, носете си светена вода в мускалче, сребърно кръстче, фенерче срещу черните стени и чернилката на Тартора.

  2. Днес ходих да си закаля нервите в експозицията на Шипка 6. По грозни картини, събрани в кошмарна масовка, не бях виждал никога. Ужас на ужасите, сатанизъм на сатанизмите, черни стени зад черно-червени гадости. Садистична гавра изобщо с художеството. Няма налични думи, подходящи да опишат кретенското изстъпление на участниците във вещерското падение и пъкленото убийство на естетиката. Най-долната възможна грозотия, тиражирана в масовка на два етажа. А най-неприятният факт е, че в този ужасяващ паноптикум на зловещо анти-изкуство участват четирима преподаватели от Художествената гимназия. Тежко и горко.
    Предупреждавам народа да избягва от половин километър галерията на СБХ до закриването на кощунствената гавра с художественото изкуство.Дори в Гинес не биха дали награда рекорд за най-грозно изкуство за всички времена на изложбата, щото е толкова грозна, че ония биха търтили да бягат панически.