0
826

Политическа партия „ДЕСТАБИЛИЗАЦИЯ“

Dani-Smilov-F

След като прахът от изборите се слегна и победителите и победените се преброиха, стана ясно, че имаме нов политически субект: нерегистраната още партия на тези, за които е изгодна дестабилизацията на страната. Това заключение звучи леко парноично, но фактът, че някой е параноик, не означава, че никой не му крои шапка. А по отношение на българския политически живот открито заявен интерес от скрояването на подобен аксесоар за глава – в смисъл на дестабилизацията му – имат поне следните играчи:

  1. 1.      Противниците на членството на България в ЕС и НАТО

Това са силите, за които е важна смяната на геополитическия курс на страната. Това не може да стане без някаква сериозна криза, която да покаже, че България просто няма място нито в НАТО, нито в ЕС. От тази гледна точка, разпадът на ключови български институции сигурно изглежда добра идея. А ако няма реален разпад, поне впечатление за такъв може да бъде създадено. Като например се блокират сайтовете на президенството, ДАНС, ЦИК и пр. Или пък като внезапно депутат „полудее“ и започне в изборната нощ да вилнее по софийските улици. Това няма да предизвика революция, но човек ще си каже: „Няма такава държава!“ В това е смисълът на политици като Жириновски например, чиято цел е дискредитират парламентаризма като цяло и идеята за смислена опозиция на властта в частност. Нашите по-скромни еквиваленти имат дори по-амбициозна цел – да направят абсурдна самата идея за самоуправление на България.

Но не мислете, че Путин направлява менталното състояние на всеки роден путинофил. (Освен, разбира се, като обект на желание и възхита.) Русия просто има интерес да покаже на света, че в ЕС може да има и провалени държави. От тази гледна точка България сигурно й изглежда обещаваща и евтина опция, защото наред с кадровите, тук ще се намерят и много спонтанни помагачи с изявен речови и театрален талант. Нужда от голяма инвестиция в конспирация в този смисъл няма.

  1. 2.      Тези, които трябва да са в правителството, за да е то стабилно (според тях)

В предизборна и следизборна обстановка станахме свидетели на простодушни откровения в смисъл, че стабилност в управлението у нас е невъзможна без определена партия на власт. В обичайния си стил лидерът на ДПС Лютви Местан артикулира многословно тази семпла идея в поредица от емоционално натоварени парламентарни речи и пресконференции. От тях човек остава с впечатлението, че въпросът е наистина на живот и смърт – ако не за България и правителството, то поне за лидерството на г-н Местан.

Какви са аргументите зад тази втренчено-заплашителна настоятелност обаче? Част от тях бяха нумерологични и свързани с (неоправдани) очаквания за изборните резултати. Другите са асамблаж от етнически мир и полицейски порцион. Безспорно ДПС е важен представител на турския етнос (а и не само) в България. Но нищо не застрашава правата или статута на този етнос, че да се иска неговият представител да е винаги и непременно в изпълнителната власт. Бежанците, Украйна и пр. не могат да са основание да се спекулира с етническия мир по този начин. А що се отнася до полицейския порцион, той също може да бъде уреден разумно и без участие на ДПС, въпреки всеизвестната експертиза на движението в разпределянето на порциите.

Та като стана дума за порции, за съжаление на този лагер, аргументите против участието му във властта са все още много тежки и силни. И си седят на първия ред в Народното събрание. Това обяснява изнервеността на лагерните водачи – и филологически речовитите, и по-философско мълчаливите: в крайна сметка, те се борят за нещо, което за мнозинството българи е неприемливо до степен на румънски вариант ( преди това български, от юни 2013 г.) Но борбата, както се казва, продължава и дори ескалира: като не искаш мира, на ти секира (на порциона).

  1. 3.      Тези, за които дестабилизацията носи край на нежелани от тях реформи

Това правителство – да не забравяме – има и съдържателна управленска програма. Тя може накратко да бъде описана като: конституционна поправка/съдебна реформа + антикорупционно законодателство + финансова стабилизация + засилена интеграция в НАТО и ЕС + следване на линията на санкции към Русия с всички последици за различни енергийни проекти. Всяка една от тези политики има своите противници. Те се надяваха, че като ги отложат „до след изборите,“ след това просто ще ги прекратят, поради „промяна на политическата реалност“. Изборите не промениха тази реалност и сега единствен ход изглежда, че е цялостната дестабилизация, за да се предизвика правителствена и парламентарна криза. Разнородността на профилите и интересите в тази група навярно обяснява и натрупването на наглед несвързани събития: театрален атентат с гранатомет, политизация на синдикални протести, хакерски атаки, компромати и т.н.

  1. 4.      Коалиция „тишина за КТБ“

Това крило се бори за затварянето на файла КТБ преди неговото отваряне по същество. Виновни за КТБ – според тях – са Василев, Костов и Радан Кънев, а невинни са Пеевски, прокуратурата и регулаторите. Собствеността на основни дружества като Булгартабак не може да бъде изяснена, а парите от КТБ могат да се проследят само до кухите фирми на Василев. Или – от тяхна гледна точка – поне е по-добре да се дестабилизира страната, отколкото да се изяснят тези въпроси в по-голяма дълбочина.

  1. 5.      Опортюнисти

Дестабилизацията може да избута определени политици напред. Едни се надяват да се наложат отново в рамките на ГЕРБ (с помощта на присъдружната ДПС преса). Други тайничко мечтаят да прецакат опонентите си в РБ. Трети се надяват да станат от пето колело на управляващата коалицията поне четвърто. И т.н. Опортюнистите са от два вида: наивен и маниакален. Първите вярват, че от дестабилизацията няма да пострада страната, а само ще се размесят картите на основните играчи и те ще се окажат на върха. Вторите са на мнението, че колкото е по-зле за всички, толкова те ще са по-добре и ще максимизират своя вот. Наивните засега са мнозинството.

Това, което обединява партия „ДЕСТАБИЛИЗАЦИЯ“ в единен политически субект, са следните две неща. Първо, всички групи са тропосани заедно с червената нишка на членство в бившата ДС и силови структури на комунистическия режим. Основни говорители, собственици на медии, предкулисие и задкулисие, идоли, знакови лица – почти всички, по някакво чудо, са маркирани биографично по сходен, недвусмислен начин. Тази маркировка не означава, че политическа партия „ДЕСТАБИЛИЗАЦИЯ” е проектирана още преди 1989 г. Такъв промисъл е невъзможен. Но трудно може да се отрече, че този политически субект е някаква реинкарнация на мрежи, които чудодейно се строяват зад едни и същи линии, когато се наложи. Това безспорно е доказателство за самоорганизация, интелигентност и силен инстинкт за самосъхранение на дадена биосистема.

Второ – и по-важно от въпросната червената тропоска – коалицията по интереси е изнервена от факта, че вече не може да дойде на власт чрез избори. Основната причина за това е „спихването“ на БСП до малка партия от размера на ДПС. Това пък прави невъзможна ролята на ДПС като неизменен балансьор. Тоест познатата ни игра – в която елементите на гореописаната коалиция са или на власт, или са балансьор – изглежда все по-малко вероятна.

Затова започна едно френетично „ръчно“ преброяване и прекрояване на изборните резултати, така че по възможност този факт да се прикрие. Атаките са най-разнородни: от оспорване на изборите като цяло до „пресмятане“ по иновативни начини на победители и победени. Както и да бъдат натаманявани, резултатите показват, че ГЕРБ и РБ заедно имат доста повече гласове от БСП и ДПС (че и с АБВ заедно). И това изглежда трайна средносрочна тенденция. По сметки даже на „Медиана“, гласовете, спечелени на последните парламентарни и местни избори от политическите партии са следните:

Докато ГЕРБ се държи като „дясно-центристка партия“ – и като геополитическа ориентация, и като икономика, и като подкрепа за определени реформи, очевидно е, че коалиция „ДЕСТАБИЛИЗАЦИЯ“ трудно би реализирала дневния си ред. За да се предотврати това, стратегиите могат да бъдат две. Първо, политическата карта може да се промени само чрез силен шок за политическата система, криза, която да разбърка сериозно нещата. От тази линия, новият политически субект получава и името си. Втората линия е да се разцепят ГЕРБ и/или РБ, така че коалиция „ДЕСТАБИЛИЗАЦИЯ“ да получи представителство чрез самите тях. Това също се опитва като „по-мек“ курс на поведението. Интересното на следизборната ситуация е, че изнервеността на част от играчите доведе до пряко осветяване на първата, радикалната линия, която е в състояние да отблъсне много повече хора с арогантността си.

Как стигнахме дотук?

Тъжното е, че 26 години след падането на комунистическия режим подобни анализи изглеждат смислени. Дори и да не са верни, дори и да са плод на развинтено конспиративно въображение, тяхната правдоподобност и популярност са истинският проблем. В този смисъл преди да се развихри конспиративната фантазия, добре е да се съсредоточим върху обективните, видими причини, които водят до усещане за разпад на институциите и подриват всякакво доверие в тях. Ще маркирам само продължаващата саморазрушителна дискредитация на най-ключово важните институции на демокрацията – политическите партии. И на тези избори най-големите партии – които би трябвало да служат за пример на всички останали – видимо и неопровержимо продължиха с практиките, които наричаме „контролиран вот“. Наричаме ги така, основно за да избегнем по-точни термини от Наказателния кодекс. Но вече свенливостта трябва да отстъпи на фактите:

–  Не може без „контролиран вот“ цели – обикновено ромски – секции да гласуват целокупно на едни избори за една партия, а на други – също толкова дисциплинирано – за друга, уж неин опонент;

–   Не може в Столипиново пак цели секции да гласуват масово и дисциплинирано едни за кандидата на едната партия, а другите – за този на другата. Няма нормална политическа логика, която да обясни такова странно политическо поведение – такова вътрешно-секционно деление в политическите възгледи на обитателите на квартала. Какви други доказателства са нужни, че тези гласове са били договаряни на едро, че мотивацията за тях най-вероятно е била материална?!

Тези практики според мен не поставят под въпрос общия резултат от изборите – в крайна сметка между резултатите и картината от (сериозните) социологически сондажи рядко има сериозни разминавания – т.е. изкривяване на народната воля. Парадоксално е, че или партиите купуват гласове пропорционално на големината си, или са свикнали гласоподавателите си да получават по нещичко на избори. Но тези практики – наред с много други, заслужаващи обстоен анализ – отвращават хората от политиката и ги карат да мислят, че всичко е нагласено, режисирано и купено. Че всичко може да бъде договорено както преди, така и след изборите. А когато общите нагласи са такива, имената на политическите партии стават просто етикети, зад които може да стои всякакво съдържание. Дори и „ДЕСТАБИЛИЗАЦИЯ“.


 

Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Програмен директор на Центъра за либерални стратегии, София, ежегоден гост-преподавател в Централно европейския университет, Будапеща и доцент по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Климент Охридски”. Той има докторати от Централно европейския университет в Будапеща (SJD, Summa cum laude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003). Специализирал е в University of California, Berkeley, Boalt Hall School of Law и European University Institute, Florence. Автор е на редица академични публикации на английски език в областта на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика. Публикувал е и множество статии в българския печат и периодични издания.
Предишна статия„Българският Великден“ на Тончо Жечев
Следваща статияДве Богопостижения