0
2940

Реалният свят на идеите

Боян Ст. Бенев

Разговор с Боян Ст. Бенев за дебютния му роман „Едно“ (изд. Phable). Научно-фантастичен роман, в който се търсят отговори на социалните проблеми в съвремието ни

Боян Ст. Бенев (р. 1984) е предприемач в областта на технологиите и международното развитие. Израства във Великобритания и основава първата си компания още в тийнейджърска възраст. Лектор е на мащабни конференции за бизнес и иновации. Консултира организации за развитие на предприемачеството, развива проекти с подкрепата на Google и Amazon, работи с неправителствения сектор, а в последните години е част от проект с инженери и научни изследователи в 17 развиващи се държави, на които помага да превърнат теоретичната си работа в устойчив бизнес. Живее в България от 2009 г., когато издава и първата си книга „Малка книга за бизнеса“, последвана от „Малка книга за реалността“ (2010). През 2013 г., в разгара на социална криза у нас, излиза книгата му за бъдещето на България – „Две поколения“ (и трите са заглавия на „Жанет-45“). Дебютният му роман „Едно“ (изд. Phable, 2021 г.) е научно-фантастичен, в него светът е изправен пред огромно предизвикателство.

Романът се казва „Едно“, в него се опитвате да съберете един свят, който създавате с идеите, в които вярвате. Какво още обединявате в този роман?

Един от най-сложните въпроси, на който трябва да отговарям, е какво правя? Работата ми в последните години е свързана с голямо разнообразие. Индивидуалните ми проекти са сравнително сложни по естеството си. Може да се използва просто думата предприемач, която обаче не е съвсем точна. Моята работа е доста по-различна, тя е ориентирана проектно и индивидуално. В голяма част от нещата, които правя, ролята ми е да се вземе една идея, под каквато и да е форма, и тя да се превърне в нещо истинско. Мисля, че покрай това разнообразие в работата, която съм вършил и върша, имам огромния късмет да открия различни аспекти на обществото, на начина, по който светът е структуриран, от икономическите процеси до социалните и политическите. Имал съм усещането, че искам да събера всички тези неща на едно място. Първо е желанието, после е реализацията. Едно е да имаш разпокъсани идеи в главата, друго е да се опиташ да ги структурираш по смислен и интересен начин.

Кое е важно за вас и как го открихте?

Много време ми отне в личен аспект да осъзная това, което правя, да стигна до това изречение за реализирането на идеите. Много се радвам, когато видя някой да използва нещо, за което съм помогнал да се създаде. Защото голяма част от нещата около нас в някакъв момент ги е нямало, били са идея. Този процес за мен е много специален и магически, защото е свързан с това да преминаваш през различни предизвикателства. Всеки, който се е занимавал със света на идеите, знае, че не е лесно да се реализира една идея. Интересно ми е да работя с хора, които са много по-добри от мен в конкретната сфера, в която работят, да ги събера като екип и заедно да постигнем това, което всички биха искали да видят. 

Този роман е за мечтите, желанията и за това как, преминавайки през определени препятствия, ги осъществяваме. В романа има един път към Луната, който едновременно е въображаем, но и реален. Разкажете за образите, символите и персонажите в романа.

Когато искаш да споделиш определени идеи, амбицията изпреварва практическата възможност това да се осъществи по интересен начин. Научих го в процеса на писане. Имаше много неща, които бих искал да разкажа, но паралелно осъзнах ограничения капацитет да го направя по смислен и полезен начин. Стигнах до решението някои неща да се разказват директно, за други да се намеква индиректно, а има и идеи, които се разказват чрез липсата им, те са доста ключови за мен. Голяма част от персонажите са вдъхновени от различни приятели, познати, хора, които съм срещал по пътя си. Това много помогна да се оформят като истински. Едно от най-сложните неща за мен беше персонажите да бъдат пълнокръвни, да можеш да се припознаеш в тях. Едновременно с това исках да избегна някои неща в описанието им и това създаде определени трудности в постигането на баланс. Когато започна да се оформя идеята за този свят, първо си представих главната героиня. Представих си я много конкретно, като младо момиче, силно и движещо напред с енергията, която влага в това, което прави. Оттам нататък всичко се задвижи и явно се е пренесло и в другите герои в книга. Харесваше ми идеята да има баланс.  

Баланс и начин, по които мислим за света, начин, по който се отнасяме към него. Всъщност вие споменахте за това, че сте вдъхновен от истории, места и хора. На мен ми направиха впечатление местата. Те са описани много детайлно. С какво са важни за вас местата?

Много хора са ми казвали, че описанията на местата са изключително детайлни и до някаква степен в контраст с други аспекти от книгата. Това отново дойде като естествено усещане за този свят. Той е изграден като различен от нашия свят, но почти всички локации са вдъхновени от реални места. Това са места, на които съм ходил. Много от тях са на Балканите, около България. Това са Албания, Босна и др. Други са в Южна Америка, Азия и Индия. Някои от ключовите места в книгата са от Африка и описанията дойдоха преди да отида там за първи път. За мен местата са важни по няколко причини. Заради усещането, което получаваш на определено място, енергията, която ти дава, и настроението, в което те вкарва. Аз съм от пътуващите, които не четат предварително книги за местата, до които пътуват. Обичам да се разхождам дълго, безцелно и сам да се ориентирам. На някои места заради температурата или влажността това е трудно, обаче си струва. Дава ми усещане за мястото, дава ми енергия и ме зарежда по особен начин. Беше ми важно локациите в книгата да са различни и да мога да споделя някои идеи и впечатления от места, на които съм бил. Също така да ги покажа по някакъв начин обединени по усещане, атмосфера и тон.

Чрез един мит в книгата вие задавате следния въпрос: доколко е важно да осъзнаваме идеите си, каква част от нас са те и доколко успяваме да ги впишем сред останалите задачи и предназначения в живота си?

Мисля, че въпросът е защо гоним тези идеи, каква е целта ни? Защото е много лесно да се тръгне по течението и да чувстваш, че това, което правиш, е единственото добро. Понякога е добре да има малко интроспекция и да се запиташ защо го правиш, какво искаш да постигнеш с това? Като се вгледам по-надълбоко, намирам, че мотивите ми се разминават с това, което си представям, че са. Може да си мислим, че търсим нещо позитивно, обществено, но всъщност да се окаже, че гоним его. И мисля, че тук малко честност помага. 

Вълнуват ви теми като образованието и свободният достъп до информация. Тези идеи присъстват и в романа. Разкажете повече за тях.

В голяма част от времето си общувам с хора от различни сфери, които развиват идеите си сами. Дали ще е в сферата на медицината, енергетиката, транспорта, каквото и да е, всеки прави нещо. От една страна, виждам плюсовете и ползите от икономическото и общественото развитие, от друга, виждам как все повече обществата се поляризират. Не по държави, както беше в постколониалните години, а в самите държави, на микрониво. Един доктор в Белгия има сходен живот с един доктор в Индия, обаче в тази държава има толкова много други разлики между хората. Една от причините, поради които наблягам толкова много на темата образование, е свързана с идеята за равен достъп до информация и до това да знаеш какви възможности имаш  пред себе си и как би могъл да ги достигнеш. Възможности за развитие, дали ще е лично, професионално, икономическо, на теория съществуват пред всички нас. Практически обаче не е така, защото има един куп невидими бариери, които ни спират. Някои хора имат по-добър достъп до образование, други не. В бъдеще това може да доведе до все по-голямо разграничаване между хората, което е опасно. 

Сега, в тази световна криза, свързана с пандемията, много ясно се вижда как сме разделени. Това се вижда в отношението ни към ваксините, отношението ни един към друг. От една страна, имаме равен достъп до образование, от друга, начините, по които мислим, са различни. Възможно ли е в бъдеще да се постигне синхрон, разбиране, което е на базата на диалога, на възможността да чуваме и да усещаме другия?

Както казах, аз не вярвам, че имаме равен достъп до качествено образование. И не вярвам, че по естествен път ще изчезне това делене между мен и него, нас и тях. Това е едно много първично, животинско разграничаване. Имаме една група, която е наша, и нея трябва да пазим, там за нас е безопасно. Фрагментирането на обществото, което виждаме, прави тези групи все по-малки. Преди петдесет, сто години държавата ни беше такава група. Сега групата става все по-малка и се свежда горе-долу до семейството ни и няколко приятели. Това е опасно, защото слагаме все повече хора извън тази група. Същото се манифестира на национално и на геополитическо ниво. Тази инерция има и обратна страна. Разполагаме с все повече инструменти, с които можем да се сближим, или поне да смекчим разделението. За мен сценариите са два – да се случи чрез помъдряване или чрез цялостен катарзис. Тъй като мисля, че имаме инструментите за първото, може би е добре да избегнем второто. 

Когато четох книгата, си казах, че това е утопичен роман, защото идеите в него са и такива. Това търсено ли е?

Не си я представях като свят утопия. Представях си свят, в който много от нещата, които в момента са ни трудни и ни създават проблеми на всекидневно ниво, не съществуват. От тази гледна точка е утопичен. Не исках да има сензационни аспекти в книгата, защото не виждах смисъл да е поредната история за големи войни и катаклизми. Исках реалистичен поглед върху нещата. В същото време исках да премахна някои от „нерешимите“ проблеми. И да задам въпроса, ако нямаш проблем с това къде спиш и какво ядеш, задължително ли ще си щастлив? 

Имате идея книгата да излиза в различни страни по света, като художниците да са от съответната държава. На какво се дължи това ваше желание?

За мен беше страхотно преживяване работата с екипа по тази книга. Илюстрациите отнеха почти една година. Всеки, който се докосна до този проект, допринесе много. Много държах накрая единственото нещо, което да понесе критиката, да бъде самият текст – всичко друго трябваше да е изпипано.
Идеята около илюстрациите дойде благодарение на Георги Маринов-Horhe. Първоначално исках да се създаде една сцена, която да се използва за корица на книгата. В процеса на работата с него ми хрумнаха нови идеи и това ме вдъхнови за последните две-три глави на книгата. Като видях резултата, осъзнах, че това не са просто илюстрации към книгата, а добавят много към интерпретацията на самия текст. Когато работех с редакторите и преводача Владимир Полеганов, по подобен начин и те допринесоха много към проекта. Сега желанието ми е това да се случи и в други държави. Бих искал да излезе на испански, френски, немски и др., като работя с месни художници, които да допринесат със своето усещане към общото усещане за книгата.